Начало / Новини / Български арт кашкавал с подправки и боровинки излиза на пазара от „Братя Пендански”

Български арт кашкавал с подправки и боровинки излиза на пазара от „Братя Пендански”

bratjapendanski01

Уникалният млечен продукт се произвежда ръчно в семейната ферма на Марин и Светлин Маринови във врачанското село Алтимир. Мандрата им е една от първите в страната, получила картбланш по Наредба 26 за директни продажби. Отглежданото стадо от 30 дойни крави осигурява суровината.

Уникален ръчно парен кашкавал се произвежда във врачанското село Алтимир. Млечният продукт се майстори във фамилната ферма на братята Марин и Светлин Маринови. От миналата година те са регистрирани по Наредба 26 на Министерство на земеделието и храните за директна продажба от фермата. На пазара стоката излиза под марката „Братя Пендански“ – старото фамилно име на дядо им, с което родът е известен в региона. Кашкавалът се предлага натурален и в две разновидности с подправки – шарена сол и със сушени черни боровинки. В производството са включени също съпругите на двамата братя и техните родители. Помагат и децата им – трите на Марин и двете на Светлин. На този етап братята не са кандидатствали по Програмата за развитие на селските райони, защото ги спъвала бюрокрацията. Мандрата са изградили със собствени средства, които възлизат на около 50 хиляди лева.

Суровината за кашкавала е собствена. Получава се от 30 дойни крави от породата Черно-шарено говедо и Холщайн, а общата бройка с телетата и юниците, които се гледат във фермата е 50. Братята се захващат с животновъдство преди 20 години, но собствена ферма правят преди десетилетие. Започват с няколко крави, но през годините ги увеличават, като поддържат стадо под селекционен контрол. Отглеждат и зърнено-житни култури за фураж, за да задоволяват нуждите на животните. Преди да започнат да произвеждат кашкавал, са предавали млякото на местна мандра. Както другите животновъди в страната страдали от ниските изкупни цени и нередовното заплащане на суровината. Спасение намират в Наредба 26. Търсят и получават съдействие от експерти от Българското дружество за защита на птиците, които им помагат в разработването на проекта. Така на неизползвани до тогава помещения във фермата дават живот и в тях се разполага мандрата по всички изисквания на наредбата: помещения – за приемане на млякото, за пастьоризация, камера, санитарен възел.

По-големият брат Марин, който е на 39 години, разказа, че се научил да прави кашкавал по технология „Витоша“ в частна мандра в родното си село Алтимир, където постъпил на работа след казармата и една година бил майстор на ръчен кашкавал.

– Това е eдна от първите ферми в страната, които миналата година са регистрирани по Наредба 26. Съдействие за това оказа Българското дружество за защита на птиците по българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“ – обясни Мирослава Дикова, координатор по проекта. Той се финансира по линия на Рамковото споразумение между Правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария. Проектът е във връзка с изпълнението на програмата между двете страни за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.

Г-жа Дикова уточни, че помощта за братята не е била финансова, а от административен характер. Грант не са успели да получат, тъй като териториално били извън проектния обхват. Самият проект обхваща ферми от Западна и Централна Стара планина, а община Бяла Слатина, където се намира с. Алтимир не попада в него. „Хората се справиха блестящо. През месец юни водихме 80 човека от всички областни дирекции на Българската агенция по безопасност на храните, за да видят как изглежда мандра по Наредба 26. Забележки от тяхна страна нямаше. Всички се съгласиха, че това е един много добър пример за преработка във фермата, която трябва да има за производство на кашкавал. Радвам се, че фермата е от семеен тип, в нея всички са ангажирани и работят задружно“ – допълни Мира.

На въпрос дали печалбата от фермата е достатъчна, за да издържа многолюдната фамилия, Марин отговори така:

– Доволни сме и щом все още съществуваме, има смисъл да разчитаме на тази дейност. Имаме добра реализация на кашкавала. Продаваме го както директно от фермата, така и на близките пазари, също и на фермерския пазар в столичния квартал „Борово“.

Относно бъдещите професионални планове младият мъж каза, че имат желание да направят реконструкция на фермата, което ще стане евентуално догодина. Смятаме също да увеличим асортимента с производство на масло и сирене. За тази цел е необходимо да имаме и помещение за съхранение и зреене, тъй като кашкавалът и сиренето не могат да зреят на едно и също място. На първо време ще се разнообразят типовете кашкавал, ще имат малко по-различен начин на зреене, както и промяна в технологията по отношение влагането на сол.

Основен майстор на кашкавалите с подправки и боровинки е майката на Светлин и Марин – Цветана. Тя толкова изтънчено комбинира съставките, че всеки краен продукт има арт излъчване. Жената се бе подготвила и ни почерпи с вкусния кашкавал, бе направила и сладки под формата на череши, кекс и погача. Оказа се, че тя има и невероятен усет към аранжирането. На двора пред фермата в цветна градина е подредила невероятен ансамбъл от кукли в народни носии, миниатюрни дървени каручки и осветителни тела под формата на кокичета, които е изработила от пластмасови бутилки. Тя и други жени от селото се събирали в читалището, където обменяли опит за най-различни ръчно изработени изделия.

Съпругите на Светлин и Марин – Мадлена и Елена имат ангажимент основно с опаковките и хигиената в мандрата. Мадлена казва, че няма лека работа, но тази, която върши й доставя удоволствие…

Източник: Агровестник

От AgNews BG

Прочетете също

Pigs on the farm. Happy pigs on pig farm. piglets

Огнище на Афиканска чума при домашни свине е потвърдено в България

На 31.08.2018 г. Националната референтна лаборатория потвърди инфекция с вируса на африканска чума при домашни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.