Начало / Новини / Земеделие / Диян Танев: Благодарение на новите торове, машини и технологии, добивите ми са над нормалните!

Диян Танев: Благодарение на новите торове, машини и технологии, добивите ми са над нормалните!

agnews.bg

Диян Танев e арендатор от Нова Загора, който стопанисва 17 000 дка.

За постигане на по-ниска себестойност на продукцията, трябва всеки от нас да спазва няколко основни правила, сподели земеделският производител, който е и агроном по образование.

За добрите практики на един зърнопроизводител и предизвикателствата пред зърнопроизводството в новите условия през последните години сподели личния си опит и намерения г-н Диян Танев с колеги в Стара Загора в рамките на форума „Фермата”. Той е агроном по професия, собственик и управител на „Агроплод” Нова Загора. Стопанисва 17 хиляди декара земя. Отглежда традиционните за района култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, лавандула. Към момента има 5 000 дка поливни площи. Член е на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

– В процеса на дейността ми се наложи да наемам нископродуктивни земи. На тях съм засял лавандула и ги използвам за екологично насочени площи (ЕНП), които се наложиха през последната година за усвояване на субсидиите. В машинният си парк разполагам със седем трактора по 100 к.с., два по 250 к.с. и два комбайна. Зърнобазата ми се състои от три силоза по 1000 тона и три плоски склада, съответно два по 1000 тона и един от 500 т. Обмислям в бъдеще нейното разширение, тъй като за момента не ми е достатъчна. Екипът, с който работя, се състои от 12 механизатора, 6 работника, двама служители в офиса и един агроном.

Ще започна със сеитбите. Първата е за есенната рапица, която се оказа едно от големите предизвикателства за стопанството. При нея прилагам технологията на дълбока оран и в зависимост от валежите – дисковане и култивиране. Ако не е валяло обработвам с активна брана, което е доста скъпо мероприятие, но понякога неизбежно. Веднага след сеитба започвам да торя, за да използвам евентуалните валежи. Прилагам последните селекции хибриди на различни фирми.

При сеитбата на пшеница и ечемик използвам две технологии. Едната е класическата с предварително дисковане на предшественика – двукратно или трикратно. Засявам с класическа сеялка и след това валирам. Новата технология, която прилагам от тази година, е директна сеитба след еднократно или двукратно дисковане. Използвам машина, съчетаваща дисковане, сеитба и валиране.

В моето стопанство голямо предизвикателство е засяването на пшеницата след предшественик царевица. Прибираме я късно, времето за подготовка на площите е много малко и е необходима много техника. При моите 2500 декара царевица това изисква голямо натоварване на машините и хората за кратък период, но успяваме да се справим.

При сеитбата на пролетните култури също прилагам две технологии на сеитба. При едната използвам сеялка с дискове. Миналата година при влажни условия нямах проблеми. Различното от стандартната технология е впръскването локално на хербицид и течен тор. Това ми носи доста икономии на средства за препарати. Растителната защита извършвам с два вида машини. Едната е прикачна пръскачка с обем на резервоара 3,200 тона и захват от 24 метра. Тя е много производителна. При по-влажни години обаче тракторът трябва да е с повече конски сили, за да може да влиза в окопните култури. Другата пръскачка със същия захват, със среден обем резервоар и със същия трактор е навесна и се представя доста по-добре при окопните култури.

За най-чакания момент – жътвата, използвам два комбайна. Оборудвани са със системи за картиране на добива. Така в края на деня мога да видя във всяка една точка каква е била продукцията и да си направя изводи за състоянието на посевите. Извозвам зърното, което е 250-300 тона при нормален работен ден, с три трактора по 100 к.с. с 15-тонни ремаркета.

Успоредно с жътвата извършвам напояване на 2 500 декара с царевица със специализирани машини. Една от тях обслужва до 250 декара и за момента са ми достатъчни за площите, които напоявам.

При дълбоката оран важи правилото – колкото по-рано, толкова по-добре. За това организирам нощни смени, за да съм приключил в края на август на 100% с нея. Дълбочината гледам да е 30 см, защото съм се убедил, че повече не е необходимо.

Не след дълго идва жътвата и сушенето на царевицата. С първата сушилня се сдобих преди година. Това ми даде възможност да залагам сортове с по-дълга вегетация, които се прибират с по-висока влажност, но добивите при тях са доста по-високи. Сушилнята ми дава възможност да отглеждам и царевица втора култура, която засявам обикновено след ечемик. Успявам да я прибера най-късно до 10-15 ноември на зърно.

Всичките ми машини са оборудвани с GPS-и. Те ми дават информация във всеки един момент, къде се намират, каква площ са минали и с каква мощност, контрол за разхода на горивото и т.н.

Благодарение прилагането на всички нови генетики, които се появиха на пазара за семена, на новите торове и използването на нови машини и нови технологии, добивите ми са нормални и над нормалните за едно такова стопанство. От три години правя почвени анализи преди всяка кампания за торене и торя там, където има нужда и от каквото има нужда.

При новосъздалата се обстановка с ниски цени и намалени плащания трябва да търсим начин как да оцеляваме. Единият от начините е да участваме във всички възможни схеми за подпомагане, колкото и малко да са те. Тук е мястото чрез организации, каквато е нашата (Тракийски съюз на зърнопроизводителите), да договорираме по-добри условия на подпомагане.

Другият начин е чрез постигане на по-ниска себестойност на продукцията.

И накрая всички зърнопроизводители трябва да се нагаждаме към новата политика и да започнем малко по-малко да отглеждаме интензивни култури, които ще допринесат за по-високи финансови резултати на стопанството.

Източник: Агровестник

© 2015 AgNews.BG | Всички права запазени. Позоваването на AgNews.BG е задължително!

От AgNews BG

Прочетете също

75 животновъди заявиха помощ от втория транш за хуманно отношение към прасета

30 хил. лева се отпускат за собствениците на унищожени животни от Африканската чума

На последното си заседание УС на ДФ „Земеделие“ утвърди финансов ресурс в размер на 30 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.