Начало / Новини / Други / До 80 бона на година вади ловец на трюфели

До 80 бона на година вади ловец на трюфели

truffels2_0

Някои кулинарни специалисти твърдят, че трюфелът е храната на боговете. За други е мистичен вкус, който няма заместител. За трети този вид гъба е изискано блюдо, предназначено за най-богатите. Истината е, че днес трюфелът е начин на препитание за десетки хиляди българи, а находища с чудатата гъба изникват дори в домовете на хората.

След края на активния летен сезон за лов на трюфели на 23 и 24 септември община Угърчин, със спомоществувателството на най-големия износител на трюфели у нас Цветозар Мичевски, организира първия в българската история Фестивал на трюфела. Идеята за събитието се ражда спонтанно и постепенно набира скорост, като днес, дни преди откриването, интересът към нетрадиционното мероприятие расте непрестанно.

Демонстрационно приготвяне на всевъзможни ястия с трюфели, гурме специалитети, киноложка изложба и разбира се, демонстрационно търсене на трюфели са само малка част от програмата на двудневния фестивал. Организаторите са поканили родни майстори готвачи, които да покажат изкуство в приготвянето на ястия с трюфели, а „черешката на тортата“ е италиански шеф готвач, който ще издаде тайни на кулинарните шедьоври от Ботуша. Водещ на фестивала ще бъде Наско от БГ Радио. Специални гости на празничната програма ще бъдат Лео и Играта.

В миналото трюфелът е бил храна само за висшата аристокрация. Смятана за един от най-силните афродизиаци, ароматната гъба е присъствала в менюто на владетели като Наполеон Бонапарт. В наши дни може да бъде част от менюто на всеки българин. Макар цената за един килограм да надхвърля 3000 евро, за приготвянето на ястие с трюфели са необходими само 6 г от гъбата. Майсторите кулинари приготвят всевъзможни рецепти както с бял, така и с черен трюфел, като най-традиционни са италианските – паста, пица, ризото и т.н. Не липсват и десерти, гарнирани с екзотичната гъба – бонбони с парченца трюфели, сладолед и дори мед с трюфели.

Историята сочи, че първите експедиции за търсене на трюфели в България датират още от 80-те години на миналия век. Тогава екип на най-голямата компания търговец на този вид гъби идва у нас от Италия за проучване на терените и локализиране на находища. „За жалост лятото е било много горещо – около 40 градуса, а регионът е бил около Сандански, и от високата температура кучетата търсачи са се задушили и това е саботирало мисията – обяснява вещият в бранша Цветозар Мичевски и продължава: – Няколко лета по-късно един женен за българка италианец на име Патрицио Панфили открива първия черен трюфел у нас между Угърчин и Ловеч. Във времето постепенно започва да обучава хора, които да упражняват тази професия и така до днес, когато с този занаят са ангажирани над 10 хиляди души.“

Невероятно звучи, но по думите на Цветозар трюфели има навсякъде, не само в дълбоките горски масиви. Пример за това е находката от 1,3 кг черен трюфел в двора на Радослав от Угърчин, намерена от самия него, докато коси моравата това лято. „Човекът беше открил два-три екземпляра и след като отидохме със специално обучено куче, открихме още над килограм. Този случай не е прецедент. Случвало се е да намираме трюфели в населени места като село Дерманци и в Ловеч – във вътрешността на града“, допълва търговецът.

През пролетта, когато са най-обилните валежи, растежът на черния трюфел е най-интензивен и той се показва на повърхността на почвата, тогава е „ на очи“ (термин на търсачите за наличие на трюфел на повърхността на почвата, видим с просто око – б. а.). Именно когато трюфелът расте с най-бързи темпове, ароматът му е най-слаб и той е негоден за консумация. Затова от бранша са единодушни, че в периода 1 март – 15 май трябва да се въведе забрана за вадене на този вид гъба, защото търсачите много често вадят и малките екземпляри, още „бебета“, не запълват изкопаните дупки и така унищожават мицела и естествената екосистема на гъбата. Освен това браншовиците са категорични, че са необходими и законови промени, които да въведат и курс на обучение за всеки желаещ да стане търсач, преди да се издаде разрешително, по подобие на ловците, за да може да се гарантира съвестно и регламентирано вадене от почвата.

И макар черният летен трюфел да се вижда на око, намирането на бял се оказва далеч по-сложна задача. Той е заровен дълбоко в земята, увит в сложната коренна система на дърветата. „Дълги години се спекулираше, че няма бял трюфел в България, но преди пет-шест години откриха и у нас. Белият трюфел има много по-различен аромат от този на черния. Казват, че италианците ходят за бял трюфел по пълнолуние, за да им е осветена гората. Поверието гласи, че когато луната се напълни и започне да спада, тогава белият най-силно разгръща аромата си. Това лято го видях с очите си. Когато луната излизаше от фаза пълнолуние, количествата рязко се увеличаваха“, споделя 25-годишният Цветозар Мичевски.

Благоприятните месеци за търсене на трюфели у нас са юни, юли и август, а най-богато на ценната гъба е Лудогорието. Дървесните видове, около които най-често се намират трюфели, са липа, бор, габър, дъб и топола. По неофициални данни у нас търсенето на трюфели е начин на препитание на над 10 хиляди души, а съществуват села с население 400-500 души, от които 200 са активни търсачи. „В Италия, която е най-големият консуматор и търговец на трюфели в света, това е традиция от 160 години. Там един активен търсач припечелва между 20 хиляди и 40 хиляди евро на година, като тези стойности се постигат и у нас“, категоричен е Мичевски.

Първият фестивал на трюфела в България е едно добро начало според Цветозар. Той твърди, че макар България да е най-големият износител на този артикул в суров вид в света, няма празник, нито традиции, които да се следват и да предизвикват интерес. „В Италия този тип фестивали са истински фурор. Там хората се забавляват и го превръщат в истинска сензация. За мен е чест, че именно в Угърчин ще се случи първият такъв фестивал в България, и вярвам, че след него ще има много по-голям интерес към този занаят“, подчертава Цветозар Мичевски.

От AgNews BG

Прочетете също

grynchar

Приключи предварителната оценка на проектите за занаяти по подмярка 6.4.1. от ПРСР 2014–2020

Приключи предварителното класиране на проектните предложения за занаяти по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.