Начало / Библиотека / Заразни болести по пчелите

Заразни болести по пчелите

Десетки хиляди пчели в пчелното семейство се намират постоянно в най-тесен контакт в едно много тясно пространство. Дори и храната им, за да стигне до местопредназначението си, се предава от уста в уста от много индивиди. Това заедно с температурата и влажността на въздуха в кошера е идеална среда за развитие на най- различни микроорганизми – включително и на тези, които предизвикват заболявания по пчелите. Логично е да се допусне, че един патогенен агент при тези условия много лесно ще се размножи и разпространи в цялото пчелно семейство. Затова природата се е погрижила с учудваща прецизност да осигури пчелите и с много средства за защита – хитинов покрив на тялото, жило, антибактериални вещества в телесната тъкан (лизоцим), антибиотични вещества в храната и т.н. Тези средства обаче не винаги са достатъчни да предпазят пчелната колония. Затова и пчелите имат много неприятели и вредители, боледуват от заразни и незаразни болести.

Заразни са тези заболявания, които имат специфичен причинител, могат да се предават от един индивид на друг, от болно на здраво пчелно семейство и от болен на здрав пчелин.
Причинителите на заразните болести попадат в кошера по най-различни пътища – механично, чрез въздуха, храната, водата.

От заразните болести по пчелите с малки изключение почти не боледуват други животински видове, затова първоизточник на инфекцията е болното пчелно семейство и контактният с него инвентар.
Вътре в пчелното семейство заразната болест се разпространява от самите пчели чрез тесен контакт между индивидите, чистене на гнездото и чрез хранене на ларвите.

За разпространение на инфекцията в други пчелни семейства в пчелина най-голям дял има пчеларят. Посредством инструментите, с които работи, или директно – чрез замърсяване на ръцете си, той може да пренесе инфекциозния агент и в здравите семейства. Разпространението на болестта е още по-сигурно, когато от едно семейство на друго се предават пити с пчели, пило, храна или се извършват други дейности, свързани с изравняване на семействата, подсилване на слаби, създаване на отводки. Дори само разместването на мястото на кошерите в пчелина, когато има болни, може да бъде причина за разпространението на болестта в здравите семейства. В тези случаи винаги има нали-тане на пчели от едни семейства в други.

Важна роля за разпространението на заразните болести имат и пчелите-крадци, които влизат в кошерите на умрели или отслабнали от заразното заболяване пчелни семейства и с ограбените хранителни запаси внасят инфекцията в собственото си гнездо. По този начин заразата може да се разпространи и в други пчелини на разстояние 4-5 км от болния.

Източник на инфекцията могат да бъдат и пчелните продукти, получени от боледуващи или умрели семейства и използвани за храна на здрави. По този въпрос има много литературни данни, които показват голямото значение на пчелните продукти за възникване на нови огнища на заболяване, понякога на твърде големи разстояния и в райони, без заразни заболявания преди това.

Размяната на разплоден материал, създаването на нови пчелни семейства, оставянето на неползван в момента инвентар на достъпни за пчелите места, замърсяването на района с отпадъци от почистване на гнездата на пчелите, приготвянето и използването на основи от нестерилизиран восък, съхраняването на восъчни суровини в достъпни за пчелите складове са все възможни пътища за разпространението на заразните заболявания. При нарушаване на ветеринарните правила при движението на пчелни семейства от един район в друг (при подвижно пчеларство или при търговия) заразата може да се разпространи в здрави пчелини. Майки, получени от болни от заразни болести пчелни семейства, също могат да бъдат разпространители на определено заразно заболяване. Особено опасни в това отношение са пчелните роеве с неизвестен произход.

Съобщенията, че заразяването на пчелни семейства може да стане посредством цветовете на растенията, посещавани преди това от пчели от болни семейства, не са убедителни.

Изяснена е ролята на вредителите и паразитите по пчелите. Значение в отделни случаи могат да имат само осите, които често влизат от болни в здрави семейства и механично могат да пренасят някои от причинителите на заразни заболявания по пчелите.

Основното, което трябва да се запомни, е обстоятелството, че болното пчелно семейство, неговият инвентар и пчелните му продукти са най-сериозният източник на заразата.

ПРИНЦИПИ НА ПРОФИЛАКТИКАТА В ПЧЕЛАРСТВОТО
Всеки пчелар добре знае какви големи различия в добива на пчелни продукти от отделните пчелни семейства и пчелина му могат да се наблюдават, въпреки че всички са били поставени при еднакви условия на грижи, хранене и естествена пчелна паша. Така стои въпросът и по отношение вероятността от поява на заболявания, защото всяко семейство притежава индивидуална възможност за съпротива срещу причинителите на заболявания. Тези отбранителни възможности зависят изключително от силата на пчелното семейство. В този смисъл първата предпоставка в системата от профилактични мероприятия в пчеларството е поддържането в пчелина на силни и жизнени пчелни семейства.
Предпоставките за поддържане на силни пчелни семейства са свързани, от една страна, с природните особености, при които се отглеждат пчелите, и от друга, – от намесата на човека, тъй като пчелите не живеят вече в места и райони “по тяхно предпочитане”, а там, където човекът ги е поставил. Затова не е без значение къде ще се избере мястото за пчелин, какви са условията за непрекъсната пчелна паша и дори такива дребни на пръв поглед неща като изложение на пчелина, ограниченост на ветрове, спокойствие на пчелите, водоизточници и т.н.

Решаващо условие за стимулиране продуктивността на пчелното семейство, неговата сила и устойчивост към заболявания е в пчелина да се държат само млади, здрави и плодовити пчелни майки. Селекцията на майки, даващи поколения, по- устойчиви на някои заразни заболявания (напр. американски гнилец или аскосфероза), в някои страни вече се реализира и в практиката.

Преди всичко във всеки пчелин трябва да се спазва абсолютен ред и чистота. Едно складово помещение, недостъпно за пчелите, трябва да съхранява пчеларския инвентар, който в момента е извън употреба. Извън складовата база трябва да бъдат само пчелните семейства. Теренът пред входовете на кошерите да бъде почистени, така че лесно да се забелязват падналите умрели пчели и ларви, които да се отстраняват своевременно. Кошерите не бива да имат цепнатини, отвори и други неуплътнени места. Недопустимо е в района на пчелина да се оставят на открито пчелни пити или части от тях, восъчни разпечатки, ползва- ни затоплящи материали, преградни дъски и др., които привличат пчелите и могат да станат източник на инфекция. Да не се оставят около кошерите отворени съдове с остатъци от мед или захарен сироп. Това предотвратява възникването на кражби, а кражбите между пчелите имат важно епизоотологично значение. Съдовете за храна, поилките, рамките и другият дребен инвентар да се поддържат винаги чисти. Да се работи само с чисти инструменти.

Недопускане блуждаене на пчелите също има важно хигиенно здравно значение. То се ограничава чрез осигуряване на достатъчно разстояние между кошерите, боядисването им в различни цветове и ползването на ориентири (храсти, дървета). Важно значение има и разстоянието на пчелина до други пчелини, наситеността на района с пчелни семейства и здравният му статус по отношение на заразни заболявания.

Пчелните семейства, от които ще се сформира пчелинът, трябва да бъдат с изяснен здравен статус, т.е. да има реални гаранции, че са здрави и произхождат от здрав, неподложен на карантинни ограничения пчелин и район. Не бива да се забравя, че новозакупените пчелни семейства могат да бъдат в инкубационен период на заболяване и едва в новия пчелин то да се прояви клинически, т.е. да стане видимо. Затова с новозакупените пчелни семейства винаги трябва да се подхожда като към съмнително болни. Те трябва да се поставят на определено място в пчелина, да се преглеждат последни, а обслужващият ги едър и дребен инвентар поне една година да не се смесва с останалия.
Понякога се налага обединяване на пчелни семейства, тъй като в пчелина не бива да се търпят слаби и непродуктивни. Това като правило трябва да се прави само след проверка на здравословното им състояние.
Най-правилно е пчелни роеве с неизяснен произход да се унищожават. Ако се пренебрегне тази препоръка, след настаняването им в пчелина към тях да се подхожда много внимателно.

Важно мероприятие е пчеларят да следи непрекъснато здравното състояние на пчелните семейства. Така той може да открие своевременно заразното заболяване, преди да са заразени и други пчелни семейства. В неблагополучни в това отношение на заразни и паразитни заболявания райони това е твърде важно, защото движението на пчелите извън кошера не може да бъде ограничено или контролирано, както при другите домашни животни и птици. При условията на пчеларстване в заразен район болестта може много лесно да бъде внесена и в незаразения пчелин чрез пчелите крадци или търтеите. Такъв контрол (чрез редовни прегледи) е особено важно да се извършва след зимните облитания, след приключване на медосбора, след връщане от подвижно пчеларство и преди зазимяването. Преглед на всички пчелни семейства се извършва незабавно при съмнение за заболяване на някои от тях.
Принципно положение е, че не трябва да се използва за подхранване мед от други пчелини (закупен от търговската мрежа) или мед от умрели семейства дори и когато се установи, че не са умрели от заразно заболяване.
При заболяване в пчелина трябва да се обръща внимание не само на болните, а и на останалите пчелни семейства, при които болестта може да е още в инкубационен период. Затова привидно здравите трябва също да се третират с медикаменти по лекарско указание за всеки конкретен случай и да се наблюдават непрекъснато поне един сезон.
Заедно с медикаментозното третиране на болните и условно здравите трябва да се намери и отстрани първоизточникът на инфекцията в пчелина и да се ликвидира.

Американски гнилец

Американският гнилец е заразна болест на пчелното пило, причинявана от спорообразуващ микроорганизъм, който е изключително устойчив във външната среда ( мед, восък, пчелен клей и др.), в условията на която може да преживее десетилетия. Патогенен е за ларвите, за пчелите-работнички, търтеите и пчелните майки. Възрастните индивиди в пчелното семейство не б о л е д у в а т . Всички породи пчели са възприемчиви към инфекцията. Болестта е характерна само за пчелното семейство. Има сведения, че при определени условия могат да заболеят и ларвите на осите, но това няма особено практическо значение.

Заразяването на ларвите при естествени условия става чрез приеманата храна. За да се прояви болестен процес, заразата трябва да се приеме в млада възраст (до 4-ия ден на ларвата), а заболяването, което е свързано с размножаването на причинителя, се проявява много по-късно – след запечатване на ларвата, по време на метаморфозата. За да се зарази една ларва и да заболее, е необходимо да погълне голям брой спори (поне 5 млн.). Всъщност това количество не е голямо, като се знае, че една умряла от американски гнилец ларва има около 2 – 2,5 млрд. спори. Започне ли болестен процес, изходът за пчелното семейство е фатален. В разпространението на инфекцията най- важна е ролята на болните пчелни семейства. Както вече отбелязахме, труповете на умрелите от болестта ларви съдържат милиарди спори на причинителя. Всичко, с което тези остатъци от труповете влизат в контакт, става средство (фактор) за пренасяне на заразата до здравите ларви или до храната, с която се хранят. В заболялото пчелно семейство това са младите пчели. Чистейки килийките, пчелите-чистачки замърсяват хоботчетата си, крачката и другите части на тялото като заразяват не само хранените от тях здрави ларви, но разпространяват причинителя на болестта и механически – при чистене на други килийки, неконтаминирани с бацила. Не по-малка роля за разпространението на болестта вътре в гнездото играе пчелната майка. Самата тя е неподатлива на заболяване, но пренася с външната повърхност на коремчето си спорите от една килийка в друга в процеса на яйцеснасянето.

За разпространение на инфекцията в други пчелни семейства в пчелина най-голям дял има пчеларят. Той пренася спорите на бацила и в здравите семейства посредством инструментите или директно – със замърсените си ръце. Разпространението на болестта е още по-сигурно, когато от едно семейство в друго се разместват пити с пило, с храна или се извършват други дейности, свързани с изравняване на семействата, подхранване на слабите и пр. Подобна роля играят и пчелите-крадци, които влизат в кошерите на умрели или отслабнали от болестта пчелни семейства и с ограбените хранителни запаси внасят инфекцията в собственото си гнездо.
Болестта може да се разпространи и с контаминиран пчелен мед, заразен инвентар, подвижно пчеларство, заразени роеве, покупка и транспорт на болни и т.н.

Признаци. При съмнение за заболяване от американски гнилец трябва да се има предвид, че заразяването на ларвата става в младата й възраст,а развитието на болестния процес й след запечатването на килийката. Затова признаците на болестта трябва да се търсят в промените на запечатаното пило.

В началото на заболяването участъците със запечатано пило са плътни. Липсва характерното при всички гнилцови заболявания “прошарване”. Може да се намерят само единични килийки с по-тъмни капачета или с пробити капачета и леко хлътнали. Ларвата в килийката е с кремав, жълтеникав, шоколадов или шоколадово черен цвят. Целият труп представлява хомогенна, гъста гнилостна маса, която при опит за изваждане от килийката с клечка се точи, като образува нишки, дълги няколко сантиметра. Тъй като ларвите са се обвили в пашкулче, гнилостната маса е заловена както за капачето на килийката, така и за нейното дъно. При гниенето си трупът придърпва капачето на килийката навътре и то хлътва постепенно все по-навътре в нея. Хлътването на капачето на килийките с умрели ларви е много характерен признак при американския гнилец.

При напреднало развитие на болестта се намират вече голям брой запечатани ларви с потъмнели, продрани и хлътнали капачета на килийките. Трупната маса е с преобладаващ шоколадовотъмен цвят. През този етап настъпва и прошарване на пилото (на един участък ларви на различна възраст). За разлика от простудено или прегрято пило при американския гнилец винаги между умрелите ларви има и здрави. Незапечатаното пило е непроменено.

В резюмиран вид най-характерни, типични само за американския гнилец признаци на заболяването, са хлътването на капачетата на килийките, точещата се трупна маса и липсата на признаци на заболяване на незапечатаното пило. При тези признаци болестта лесно се разграничава от другите заболявания на пчелното пило.

В нашата страна се изисква диагнозата да бъде потвърдена лабораторно, т.е. да се изолира и идентифицира причинителят на болестта.

Борба срещу американския гнилец. В страните със засегнато от американски гнилец пчеларство се препоръчват и прилагат най-различни методи и схеми за профилактика и борба. Това е свързано с обстоятелството, че борбата срещу болестта е трудна, а резултатите от нея – невинаги задоволителни. Има се предвид епизоотичната обстановка конкретно за всяка страна, прилаганите технологии в пчеларството, организацията и възможностите на здравеопазването и т.н. Принципните различия са по отношение на подхода към болните. В България съгласно съществуващите нормативни документи лекуването на болни от американски гнилец пчелни семейства е забранено.

Те се унищожават, като загубите се компенсират от държавата. Годните за по-нататъшна употреба кошери, без принадлежностите към тях, се подлагат на дезинфекция и може да се използват отново. Пчелинът и районът се поставят под карантина с произтичащите от това ограничения.

За ограничаване на инфекцията е необходимо след откриване на бол-ните и незабавното им унищожаване да се извърши още един преглед на останалите пчелни семейства в пчелина. Всички новооткрити болни пчелни семейства също се унищожават, а останалите се третират профилактично с лекарства. Ефективността на такъв подход се е потвърдила многократно в България. Препоръчва се дву-трикратно третиране през интервал от 5-6 дни с антибиотици или сулфамиди – най-добре по указания на ветеринарен лекар. Пчелните семейства се наблюдават в продължение на 2-3 месеца и при нов случай на заболяване процедурата се повтаря.

В пчелин, в който е имало заболяване от американски гнилец, през годината се извършва есенно профилактично третиране, като лечебният сироп се дава с последните 2-3 подхранвания. През пролетта на следващата година трябва да се извършат нови 2-3 профилактични третирания.

За да е успешна борбата срещу американския гнилец, винаги трябва да се изяснява първоизточникът на инфекцията и всички останали елементи, включващи едно пълно епизоотологично изследване. Затова задължително условие при опитите за ликвидиране на огнището е очистването на инвентара и всички останали предмети, съмнителни за контаминиране със спори на причинителя на болестта.

Материалите, намиращи се в кошера на болното пчелно семейство (възглавница, преградни дъски, покривни дъски и др.), се изгарят. Дезинфекцират се кошерите (ако са запазени), центрофугата, инструментите и дрехите, с които е работил пчеларят. Дрехите и инструментите се изваряват, а кошерите и други дървените предмети се обгарят с бензинова лампа или се обработват с 3% разтвор на сода каустик. Медът от болните пчелни семейства се унищожава, а този от заразения пчелин се продава на търговската организация, специално опакован и с указание, че произхожда от огнище на инфекция. Той се използва за консумация от хората през зимата, като се съхранява в недостъпни за пчелите помещения.
Старите, негодни за по-нататъшна употреба пити от здравите семейства в заразения пчелин, по принцип не бива да се подлагат на дезинфекция. Претопени на восък, те се опаковат и се маркират, че произхождат от огнище на американски гнилец. Годните за по- нататъшна употреба пити се обработват с 5% еднохлорен йод или разтвор, съдържащ 3% водороден прекис и 3% оцетна или мравчена киселина. След 24 часа питите се промиват с вода, изсушават се и могат да се използват. За своевременното локализиране и ликвидиране на американския гнилец се прилагат строги ограничителни мерки. Под възбрана се поставят заразеният пчелин и всички пчелни семейства, разположени на територията на населеното място с радиус 3 км от огнището. Пчелинът се смята за оздравен и ограничителните мерки се снемат една година след ликвидирането на последното болно пчелно семейство, а за разположените в радиус 3 км здрави пчелини – един месец след ликвидиране на последното болно пчелно семейство в района.
Профилактичните мерки са широкообхватни и дават резултат само при последователното им провеждане. Те не се различават от тези, описани при борбата срещу заразните болести по пчелите въобще.

Европейски гнилец
Понятието европейски гнилец се отнася за група от заразни заболявания, предизвикани от няколко вида микроорганизми – спорообразуващи и неспорообразуващи. В практиката тези заболявания се приемат като едно поради общите признаци, които невинаги могат да бъдат разграничени, и еднаквите мерки за профилактика и борба. Тези заболявания често се срещат и в смесена форма, при която участват два и повече микроорганизма. Това се доказва бактериологично, но не и по признаците и начина на протичане.

Възприемчивост. Боледуват ларвите на трите морфологични групи – пчели-работнички, търтеи и пчелни майки. Засяга се предимно откритото (незапечатано) пило, когато ларвите са на 3-4-дневна възраст. При какавидите и възрастните индивиди болестен процес не се развива. От европейски гнилец не боледуват други насекоми и животни.
За да възникне болестен процес, не е достатъчно присъствието само на патогенния агент. Нужен е и възприемчив организъм. От съществено значение е и наличието или отсъствието на предразполагащи фактори, като недохранване на ларвите, простудяване на гнездото, висока влажност, нарушено съотношение между пчели и пило при отравяния, бездействие поради липса на цъфтяща растителност и др.

Източници и пътища за разпространение на инфекцията. Източник на инфекцията са болните и умрелите от европейски гнилец ларви, а пътищата за разпространение на инфекцията са същите както при американския гнилец с тази разлика, че причинителите на европейския гнилец са много по-широко разпространени в природата. Те могат да се намерят и в пчелни семейства, които никога не са боледували от тази болест, но първоизточник на инфекцията си остават болните, в които количеството на микроба е голямо, а степента на неговата способност да предизвиква заболяване е по-висока.
За разпространението на болестта вътре в гнездото, както и при американския гнилец, главен дял имат пчелите-чистачки, които замърсяват устните си придатъци при изваждане на болните и умрелите ларви от килийките, а после при хранене на здравите ги заразяват.

Съществуващото мнение, че причинителите на европейския гнилец могат да бъдат внесени в пчелното семейство посредством събирания от пчелите цветен прашец не е точно. По-другояче стои въпросът, с преработения вече в питите прашец, където е възможно механичното му заразяване (контаминиране) от пчелите, при условие, че в пчелното семейство има зараза.

За разпространение на инфекцията роля играят пчеларят, пчелите-крадци, блуждаещите пчели, заразените роеве, инвентарът и пчелните продукти. Не по-малко значение имат восъкопреработвателните предприятия и складовете за съхраняване на восъчните суровини.

Ход на болестния процес. Преди години европейският гнилец обикновено се проявяваше през пролетта и първата половина на лятото. Сега това заболяване вече няма строго сезонен характер. Боледуват по-слабите семейства – тези, за които не се полагат достатъчно грижи и чиито съпротивителни сили са понижени. За появата на болестта често допринася и пчеларят. Ако той не спазва изискванията при отглеждане, експлоатация и профилактика на пчелните семейства, винаги ще има възможност в пчелина да се появи заболяване.

Въпреки че заболелите семейства могат да бъдат излекувани и ходът на болестта не е много упорит, загубите от това заболяване са големи. Те се изразяват не толкова в умиране на болните, колкото в намаляване на възможностите за получаване на реални добиви от пчелни продукти.

Има статистически данни, които показват, че независимо от провежданите лечебно- профилактични мероприятия, около 7% от болните умират. Това показва, че заболяването не трябва да се подценява и да се смята, че след подобряване на условията на живот на пчелите от засегнатото пчелно семейство болестният процес може да спре от само себе си, което в отделните случаи действително може да се констатира.

Признаци на болестта. Размножаването на микробите в чревния канал на ларвата е съпроводено с дразнене, което от своя страна я принуждава да се движи. Тя изменя естественото си положение в килийната. Първите заболели ларви могат да се видят отпуснати с гръб към входа на килийната, заели страничната й стена, изправени или с гръб към дъното. Неестественото положение на ларвата в килийната е първият признак на заболяване от европейски гнилец. Той се съпътства и с друга промяна -тялото става по-прозрачно, при което под кожичката започват да се виждат разклоненията на трахеите и дори храносмилателният канал. Тургурът му спада. То губи характерния си седефенобял, блестящ цвят. Цветът се променя в леко кремав, жълтеникаво-бял с тенденция към още по-изразено потъмняване. В тази фаза ларвата вече е мъртва. Накрая в килийната остава тъмна коричка, ако не е почистена преди това от пчелите. Консистенцията на трупа (преди да изсъхне) е кашеста, зърнесто- водниста, но никога точеща се както при американския гнилец.
Тъй като пчелите лесно изчистват болните и умрелите ларви, възможно е най-напред да се забележи прошарване на пилото, а едва след това да се открият ларви с ненормално разполагане на тялото в килийната, с промени в тургура или цвета.
При поставяне на диагнозата трябва да се имат предвид няколко основни признака: боледуват и умират предимно незапечата-ните ларви, консистенцията на труповете е кашеста, а не точеща се; ларвите лесно се изваждат от килийните; цветът и месторазполагането на ларвите в килийните са изменени.
Мерки за борба. Поради характера на заболяването използването само на лечебни препарати не довежда до изкореняване на болестта в засегнатите пчелини и райони. Затова не е случайно, че ударението се поставя върху необходимостта от комплексни мерки в борбата срещу тази група заболявания.

Преди прилагането на лекарствени средства, трябва да се определят обхватът на разпространението на болестта в пчелина и степента на засягане на пилото в боледуващите семейства. Гнездата на болните се стесняват до плътно заемане с пчели на всички междурамия. Когато има овлажняване на гнездото, то се подсушава, като се отстранява и причината за това. При възможност болните семейства се прехвърлят в други, предварително почистени и дезинфекцирани кошери. Допуска се също така събиране на две болни (ако са слаби) в едно семейство. След тези предварителни мерки се пристъпва към лекуване със специфични средства, при което на практика трябва да се извърши и подхранване с цел активизиране дейността на пчелите и повишаване на ес- тествената им защита. За целта е най-добре те да се внесат със. захарен сироп. Предимството на този начин на третиране се свързва с неговата висока ефективност, правилното разпределение на химиотерапевтика в гнездото около боледуващото пило и лесната му приложимост.

Използват се някои от следните лекарствени средства в количества, отнасящи се за един литър захарен сироп: сулфамидни препарати в количество 1,5-2 г., предварително разтворени в малко вода и добавени към охладения сироп; пеницилин – 1 млн. м.е., широко прилаган антибиотик, но само след като е установено, че микроорганизмът, пре- дизвикал заболяването, е чувствителен към него; стрептомицин – 0,5-1 г., предварително разтворен във флакона с вода и добавен към охладения сироп. Добър ефект има комбинацията стрептомицин – (0,5 г) + пеницилин – (1 млн. м.е).
Широкоспектърните антибиотици, като тилоциклин, тетрациклин, еритран и други (по 0,5 г на литър захарен сироп) се дават предварително разтворени в малко вода. Използва се и водноразтворим (0,5 г) фуразолидон.
Количеството на лечебния сироп за еднократно третиране се определя според силата на пчелното семейство. Приема се, че на заето с пчели междурамие трябва да се дадат от 100 до 120 мл сироп. В условията на практиката за едно третиране на силно пчелно семейство се дават 700-800 мл сироп, на средносилно – 500 мл и на слабо семейство -300- 400 мл.

Друг високоефективен начин за внасяне на лекарствени средства е напрашването на гнездото. В тези случаи се използва пудра захар, към която се добавя и смесва добре лекарственото средство в доза, двойно по-голяма от тази при третиране със захарен сироп. Болните семейства се наръсват с готовата смес, така че препаратът да попада в междурамията, по пчелите и по горните летви на плодниковите пити. Изразходва се по 10-20 г от сместа на заето с пчели междурамие. Предимствата на този начин се състоят в следното: лечебната смес се взема и се внася в килийките от много пчели, включително и от младите; активизира бързо семейството; разпределя се равномерно в целия кошер; осигурява се продължително действие. При облизване на телата си от попадналия препарат пчелите отстраняват и инфекта от замър-сените си с него повърхности при сигурен контакт на микроба с лекарственото средство.
Някои специалисти препоръчват напрашване “пита по пита”, при което ефектът е още по-голям, но процедурата е много трудоемка. Извършва се от двама души, създават се възможности за кражби, изхвърлят се ларви от килийки, в които е попаднал повече препарат. По тези причини методът не намира широко приложение в практиката, както и пулверизирането на питите с пило с лечебен захарен сироп.

Не на последно място, имащи пряко отношение към ефекта, са въпросът за кратностите на третиране и интервалът между тях. У нас е приета схемата за 4-5-кратно третиране на болните с интервал между отделните третирания 3-4 дни. При внасяне на лекарствени средства чрез напрашване този интервал се удължава на 6-7 дни, а броят на третиранията се свежда до 3.

С лекарствени средства се третират и всички клиничноздрави в момента пчелни семейства в заразения пчелин. Третират се едновременно с болните, като при тях се прескача едно от третиранията на болните, т.е. здравите се третират с първото, третото и петото третиране на болните.

С излекуваните семейства трябва да се работи така, че да не се допуска вредното действие на различни фактори, благоприятстващи появата на заболяването. През есента и следващата пролет всички пчелни семейства и пчелина се третират дву- и трикратно с лечебни средства. Желателно е това да се прави през време на последните есенни и първите пролетни подхранвания. Такива пчелини трябва да се контролират поне две години след последния случай на заболяване.
Профилактика. Докато профилактичните мероприятия при американския гнилец са насочени към недопускане на инфекция, при европейския гнилец усилията трябва да бъдат насочени към поддържане в пчелина на силни и високопродуктивни пчелни семейства и до недопускане влиянието на вредно действащи фактори.

Препоръчително е пчелите да се устройват в добри за медосбор райони, защитени от най-често духащите ветрове. Пчелинът трябва да бъде ограден и на разстояние не по- малко от 1 км от животновъдни обекти и от други пчелини и предприятия, в които се събират, съхраняват и преработват пчелни продукти. Мястото да бъде сухо, отцедливо, с добро изложение. Важно условие, както вече бе отбелязано, е осигуряването на пчелните семейства с непрекъсната паша. Пчеларят тряб-ва да има по-широки познания за болестите и пътищата, по които се разпространяват заболяванията, да познава нормативните изисквания за движение и настаняване на пчелни семейства.

Европейският гнилец до известна степен е болест на условията и пчеларят трябва да полага грижи за пчелните семейства през пролетта, когато има най-големи възможности за създаване на стресови състояния. Това изисква през този период пчелните семейства да бъдат добре затоплени и да са в сухи гнезда. Разширяването на гнездата трябва да съпътства развитието на пчелните семейства, а затоплящите материали да се изваждат след установяване на стабилни високи външни температури. В райони с късна пролетна паша или през периоди, когато няма цъфтяща медоносна растителност, пчелните семейства трябва да се подхранват със захарен сироп, за да се поддържат в активно състояние. Подхранването е задължително и след остри химически отравяния (токсикози).

В системата от профилактични мероприятия място намира и раз-въдно- подобрителната работа. Тя трябва да бъде насочена към подбор на високопродуктивни, добре зимуващи и устойчиви на гнилец пчелни семейства.
Не на последно място по важност е условието при обслужването на пчелните семейства да се спазва определен порядък. Няма съмнение, че при работа с пчелите може не само да се разнесе инфекция, но и да се създадат стресови състояния, благоприятстващи появата на европейски гнилец. Излишните и продължителните прегледи през пролетта могат да доведат до простудяване на гнездото, до безпокоене на пчелите и кражби. Когато в пчелина има новозакупени семейства, те трябва да се преглеждат последни и с отделни инструменти. Това се налага от обстоятелството, че може да има скрит болестен процес. От новозакупени пчелни семейства не трябва да се поставят в другите пчелни семейства пити с пило или мед, докато няма пълна убеденост, че са здрави, а такава може да има след като е изминал по-продължителен период (1-2 месеца). Внимателно трябва да се подхожда и с пчелни семейства, на които са предадени внесени отвън пчелни майки.

Парагнилец
Парагнилецът е заразно заболяване на пчелното пило, предизвикано от спорообразуващ микроорганизъм. Боледуват незапечатаните и запечатаните ларви за пчели-работнички, за пчелни майки и търтеи. Досега няма данни за патогенност на бацила по отношение на други видове насекоми, животни и птици.
В споровата си форма бацилът е много устойчив във външната среда. Така например в пчелен мед, в органични тъкани и изсъхнали ларви той се запазва жизнеспособен повече от две години, независимо от температурата на съхранение. В кипящ пчелен мед спорите умират след един час. Това показва, че всички пчеларски обекти и предмети, замърсени с тях, могат да бъдат източник на инфекция за продължителен период от време.

Ларвите се заразяват чрез погълнати с храната спори. От времето на заразяването до появата на първите признаци на болестта изминават от два до четири дни. Ларвите се заразяват в младата си възраст, а з а -боляват и умират непосредствено преди или след запечатването им.В редки случаи се наблюдава умиране и на 7-8-дневни ларви, но вероятно поради боледуването те никога не са се обвили в пашкулче, както при американския гнилец.
Източници и пътища за разпространение на инфекцията. Досега няма сведения за откриване на бацила върху други обекти освен в болното пчелно семейство и по замърсения с него инвентар. Затова трябва да се смята, че първоизточник на инфекцията са болното семейство и инвентарът.

В здравите семейства спорите могат да бъдат внесени по много пътища, които не се различават от тези при другите гнилцови заболявания. Това най-често става с пчелите- работнички, които при ограбване на отслабнали или умрели от парагнилец семейства заедно с храната внасят и причинителя. Не по-малко опасни са оставените на достъпни за пчелите места восъчни пити с остатъци от храна по тях, непочистен и недезинфекциран дребен инвентар (преградни дъски, възглавници), нехигиенични поилки, кошери и др.

При работа с пчелите пчеларят също може лесно да пренесе заразата и в здравите семейства. Не по-малко е значението и на другите пътища – разместване на пити от едно семейство в друго, при връщане на центрофугирани пити и пр.
Пренасянето на заразата в съседни и по-далечни пчелини става по посочените досега начини и пътища, общи за всички гнилцови заболявания – размяна на инвентар, подвижно пчеларство, хващане и заселване на роеве с неизвестно здравно състояние, търговия, подхранване със заразен пчелен мед и др.

Признаци. Клиничната картина в повечето случаи е типична. В началото прави впечатление, че семейството не се развива добре или че пилото е прошарено. При внимателен оглед се откриват единични запечатани или незапечатани ларви с изменен цвят и консистенция. Цветът им е сив или мръсносив, по-тъмен или по- светъл в зависимост от степента на трупното разлагане. Консистенцията е зърнеста. Труповете лесно се изваждат от килийките. Миризмата е гнилостна. При по-силни семейства и такива в началото на заболяването може да се открият заболели и умрели само запечатани ларви поради изчистване на незапечатаните. Тогава се наблюдава характерното за болестта потъмняване на капачетата на килийките. Цветът им е по-тъмен до черен. Значителна част от капачетата са продрани (както при американския гнилец), с характерно черно оцветяване по ръбовете на продрания участък. За разлика от американския гнилец капачетата не хлътват в килийките. При по-напреднал болестен процес се откриват труповете както на запечатани, така и на незапечатани ларви, понеже пчелите вече не успяват да изчистят незапечатаните.
Борба срещу болестта. Опитът показва, че пълното оздравяване на пчелните семейства и ликвидирането на заразното огнище трябва да се основават на мерките, целящи ликвидиране на заразното начало (причинителя) в пчелина чрез прилагане на лекарствени средства, създаване на добри условия за отглеждане на пчелите и щателна дезинфекция на инвентара, т.е. необходими са комплексни мерки.

Прилагането на лекарствени средства по отношение на вид, количество, начин на внасяне в гнездото, кратност и брой на третиранията е както при заболели от европейски гнилец пчелни семейства. Лечебните третирания са успешни, когато са съчетани с общи мерки за укрепване силата на болните. Стесняването, подсушаването и затоплянето на гнездата са задължителни елементи на ветеринарните мероприятия. Когато пчелинът е разположен на сенчест и влажен терен (над 50% от случаите на заболявания са в такива пчелини), след провеждане на курса на лечение семействата трябва да бъдат изместени, като се спазват нормите и сроковете на карантинните ограничения.

Профилактични мерки. За възникване на болестен процес не е достатъчно само внасянето на инфекция в пчелното семейство. На първо място е необходимо определено количество спори на причинителя, за да бъде преодолян т.нар. “праг на инфекция”, а на второ – наличие на стресови за пчелното семейство фактори, като просту- дяване на пилото, висока влажност в гнездото, некачествени хранителни запаси, гладуване и токсикози.

Като се знаят причините, които благоприятстват болестния процес, профилактичните мероприятия трябва да бъдат насочени към тяхното недопускане и към недопускане на инфекцията в пчелина.

На специалистите е известно, че при парагнилеца се наблюдава и известна цикличност – през някои години заболяването е широко разпространено, а през други се среща твърде рядко и няма особено стопанско значение. Този факт трудно може да бъде обяснен, което показва, че някои от предпоставките за проявлението на болестта все още не са достатъчно проучени.

Микотични заболявания на пчелното пило (аскосфероза, аспергилоза)
Плесените са широко разпространени в природата, откъдето лесно могат да попаднат в гнездото на пчелите. Там спорите на гъбичките в зависимост от условията могат да предизвикат болестен процес или въобще да не окажат влияние върху пчелното семейство като не намерят среда за развитие. В тази връзка микозите по пилото могат да бъдат поставени на едно от първите места в групата на т.нар. “фактории” болести или болести на условията.
Възникването и протичането на тези заболявания зависи до голяма степен от действието на неблагоприятните фактори на околната среда, които нарушават силата и хармонията на развитие на пчелните семейства. Всъщност всички елементи от околната среда на пчелите, които могат да създадат стресово състояние в кошера, благоприятстват проявлението на микозите. Такива са охлаждането или прегряването на гнездото, повишената влажност, лошата хигиена, безберитбените периоди, отравянията, лошото качество на медовите запаси, продължителното използване на антибиотици и всички останали причини, които водят до отслабване на семействата.

Аскосфероза
Аскосферозата е заболяване на ларвите за пчелите-работнички, тър-теите и пчелите майки, предизвикано от гъбичка. Болестта е известна още като перицистоза, перицистомикоза или варовито пило.
Гъбичката е твърде устойчива във външната среда. Върху восъчните пити тя остава жизнеспособна до 26 месеца, а в пчелните продукти (мед или прашец) до 19 месеца. В мумии от умрели от болестта ларви спорите на гъбичката са жизнеспособни по-вече от 15 години. От дезинфекционните средства 4% разтвор на фор- малин я убива за 30 минути, а хлорната вар в 3% разтвор – за 10 минути.

Най-възприемчиви към заболяването са младите ларви (на 3-4-днев-на възраст), като най-чувствителни са ларвите за търтеи. Възрастните индивиди в пчелното семейство не боледуват от аскофероза, но могат да бъдат носители на причинителя на болестта в храносмилателния си канал.
В зависимост от степента на действие на факторите, които благоприятстват болестния процес, щетите могат да бъдат по-големи или по-малки и са в зависимост от процентното съотношение на заболелите ларви към здравите.
Пътища за разпространение на инфекцията. Гъбичката и широко разпространена в природата. Нейните спори се разнасят от вятъра, водата и насекомите. Те попадат и върху цветовете на растенията, откъдето се внасят в кошера. Основен източник на инфекцията си остава болното пчелно семейство с болните и умрели ларви. Изхвърлените от пчелите извън кошера мумии съдържат милиарди спори на плесента.

Предаването на инфекцията става чрез инвентара, меда и прашеца, откъдето посредством пчеларя, пчелите-крадци, блуждаещите пчели и търтеите се заразяват нови пчелни семейства. Пренасянето на гъбичката на големи разстояния може да стане чрез пчелните майки, пакетните пчели или пчелните роеве.
Признаци.Аскосферозата се проявява, когато в пчелното семейство се отглежда пило. Най-големи размери има през пролетта и засяга предимно слабите семейства. В площите със запечатано и незапечатано пило се откриват мумифицирани ларви, които лежат свободно в килийките без да опират плътно до стените им. Ларвите са запазили формата си, но са по-малки по размери, а консистенцията им е трошлива -тебеширена. Те лесно се изваждат от килийките, като при обръщане на плодниковата пита някои от тях изпадат. При разтърсване на питата мумифицираните ларви “тропат” в килийките. Почти винаги, особено сутрин, по прилетната дъска и пред кошера се намират изхвърлени му- мифицирани трупове, наподобяващи слънчогледови семки. Труповете са бели или сиво- зеленикави до сиво-черни. Колкото и остро да протича заболяването в едно пчелно семейство, винаги между умрелите и болните ларви има и живи (за разлика от аспергилозата).

Профилактика и борба. Използваните през последните години лекарствени средства, като нистатин, микоцидин, йодова тинктура и др., не дадоха задоволителен резултат. Постига се само намаляване на броя на заболелите ларви, без да се осигури пълно излекуване на пчелните семейства. Малко по-успешно се оказа прилагането на 5-нитрокс в доза 50-100 мг в 1 кг пудра захар и последващо напрашване на гнездата с по 100 г от сместа. При една част от пчелните семейства болестният процес спира, а при друга (по-голяма) – процентът на заболелите ларви намалява.
Създаденият в България препарат аскомат, имащ микостатични и стимулиращи имунната система на пчелите свойства, показва по-добри резултати в практиката. Прилагането му профилактично през периода март-април ограничава рязко проявлението на болестта, а при лечебни третирания щетите се ограничават до незначителни. Трябва обаче да се има предвид, че добър резултат се получава само при спазване указанията за третиране (не по-малко от 4-5 третирания през 5-6 дни), за да има възможност пчелите да отстранят от гнездото всички мумифицирани ларви. Нито един от използваните досега препарати не предотвратява повторното проявление на заболяването при възникване на стресови състояния в пчелното семейство. Затова прилагането на лекарствени средства трябва винаги да се съчетава и с мерки от общ профилактичен характер.
Една все още неизползвана възможност за борба срещу аскосферозата е развъдно- подобрителната работа. Има се предвид използването на пчелни майки с наследствено обусловена по-голяма устойчивост към заболяването. Затова при подбора на семейства за производства на пче-ли-майки трябва да се предпочитат такива, които не боледуват от аскосфероза.

Аспергилоза
Аспергилозата е заразна болест на пчелите и пчелното пило, която се предизвиква от няколко вида плесени от род Аспергилус. Тези плесени са патогенни не само за пчелите, но и за други животински видове, включително и за човека, при който могат да предизвикат тежки, трудно лечими пневмонии. Те са широко разпространени в природата.
Пътища за разпространение на инфекцията. Тъй като спорите на плесента се образуват върху външната повърхност на тялото на ларвата или пчелата, те лесно се разпространяват и върху другите индивиди в кошера. И най-малкото движение на въздуха в кошера може да ги разнесе из цялото гнездо.
От външната среда спорите на гъбичката се пренасят в гнездото от пчелите- работнички при посещението им върху цветовете на растенията или при снабдяване с вода. Значение имат и всички останали пътища за пренасяне на инфекцията, описани при другите гнилцови заболявания.

Признаци. В началото на заболяването, когато мицелът на плесента още не е проникнал на повърхността на тялото на болната ларва, признаците са трудно забележими. Налице е само по-активно движение на ларвата в килийката и промени в нормалното й разполагане. След смъртта на ларвата трупът става набръчкан, сегментацията му изчезва и той започва да се втвърдява. Само за 1-2 дни засегнатото пило се покрива с бял, жълто-зелен, сив или черен налеп от мицел. С узряването на ларвата тя става твърда, трошлива като мумия. Тъй като плесента от една ларва лесно прониква в съседните килийки с ларви, обикновено се наблюдават цели участъци от пило, засегнати от микоза (за разлика от аскосферозата, при която между болните има и здрави). При запечатаното пило тези участъци са добре видими – капачетата на килийките са покрити с плесента.

При засягане на възрастните пчели те стават неспокойни и често напускат гнездото. С напредване на болестта пчелите стават неподвижни и умират, захванати по предмети пред кошера. Коремчето е твърдо и лесно се отделя от трупа.
Мерки за профилактика и борба. Пчелините да не се разполагат на влажни, сенчести места и такива с близка до повърхността подпочвена вода. Семействата да са добре затоплени. Кошерите да не се поставят направо на земята.
При развило се заболяване в по-голяма степен семействата трябва да се унищожат, тъй като спорите на плесента лесно попадат и в другите. Плесента е опасна и за човека. Затова се работи внимателно, най-добре с марлена превръзка на лицето. Специфични лекарствени средства срещу болестта няма.

Хафниоза
Това е заразно заболяване на възрастните пчели, което се причинява от бактерия, която не е патогенна за пчелното пило. Причинителят на болестта е значително устойчив на различни вредно действащи фактори. В замърсен с него инвентар (кошери, преградни дъски, пити) при условията на пчелина се запазва жизнеспособен до 270 дни, в цветния прашец – до 300 дни, а в меда – до 3 месеца.

Пътища за разпространение на заразата . Вътре в пчелното семейство тя се предава при контакта между пчелите по време на извършване на различни дейности, включително и при храненето. Като се има предвид, че това заболяване се проявява предимно през зимно-пролетния период, през който този контакт между индивидите е много тесен, лесно ще се разбере колко малко време е необходимо за заразяване на все повече и повече пчели.
От болни на здрави пчелни семейства бактерията се предава чрез инструментите, с които работи пчеларят, блуждаенето на пчелите, при прехвърляне на пчели, пити с мед, прашец, пило и пр. Значение имат и заселването на пчели в недезинфекцирани кошери, общите поилки в пчелина, от които вземат вода както здравите, така и болните пчели.
Заразният агент може да попадне в пчелното семейство и при внасяне на вода от замърсени с микроба водоизточници – канални води, торова течност и т.н., тъй като причинителят е твърде широко разпространен в такива обекти. В България най-често (над 80% от случаите) заболяването се констатира, когато пчелинът е в близост до животновъдни обекти и канали с отточни води от населените места.

Признаци на заболяването. От заразяването на пчелите по появата на първите признаци изминават от 3 до 14 дни. Продължителността на инкубационния период зависи от инфекциозната доза, от степента на болестотворност на микроба и от състоянието на семейството и неговите общи съпротивителни сили.

Обикновено през втората половина или в края на зимата от кошерите започват да изпълзяват пчели, които са неспокойни, с подуто коремче и ограничени летателни възможности – бавноподвижни, вяли. При почукване върху стените на кошера се чува нестроен, продължителен и бавнозатихващ шум. По дъното на кошера, под кълбото, има много трупове на пчели, които имат неприятна, гнилостна миризма. Много от живите пчели в кошера са неспокойни, с подути коремчета. Най-често гнездото е зацапано с изпражнения както при нозематоза. Обикновено в засегнатия пчелин боледуват едновременно голяма част от пчелните семейства.

Поставянето на диагнозата само по външни признаци е трудно. Нужно е да се изключат други заболявания – като манова токсикоза, нозематоза, септицемия или кандидоза. Затова диагнозата трябва да се постави при лабораторно изследване.
Мерки за профилактика и борба . При доказване на заболяването трябва да се пристъпи незабавно към лекуване на болните семейства. Болестта протича остро и всякакво забавяне от намесата на пчеларя може да доведе до фатален край на пчелното семейство. Използват се антибиотици като стрептомицин, неомицин, тетрациклин, ампицилин и др. в дози 0,5 г на един литър захарен сироп. Препоръчва се трикратно третиране с интервал от 3-4 дни. Количеството на лечебния сироп се дозира по 100-120 мл на заето с пчели междурамие. Тъй като при даване на лечебното средство със сиропа се получава допълнително овлажняване на гнездото, по-добре е антибиотикът да се внесе смесен с пудра захар или с медено-захарно тесто.

Ликвидирането на болестта няма да бъде пълно, ако не се вземат мерки за ликвидиране на инфекцията въобще и за подобряване на условията на живот на пчелите. Всички пити, замърсени с изпражнения от пчелите, трябва да се извадят от гнездото и да се претопят на во сък. Новите и годни за по-нататъшна употреба пити се дезинфекцират, като се напръскват от двете страни с 1% разтвор на еднохлорен йод или с 2% разтвор на формалин. След 3-4 часа разтворът се маха от килийките на питите и същите се промиват с вода и изсушават.
Дезинфекцията на кошерите, която се предшества от механичното им почистване, се извършва чрез обгаряне с бензинова лампа или с топъл 3% разтвор на сода каустик или с 5% разтвор на калцинирана сода.
Профилактиката е свързана със строго наблюдаване на правилата за отглеждане и развъждане на пчелите, особено при подготовката им за зимуване и през зимно-пролетния сезон. В основата на тези мероприятия са условията за поддържане на топли и сухи гнезда, недопускане зимуване върху некачествени медови запаси (манов, гроздов мед) и осигуряване на чисти водоизточници. Разполагане на пчелини до животновъдни обекти, особено свинарници, може да се окаже фатално за пчелите. У нас са констатирани тежки заболявания от хафниоза, свързани с близост на пчелите до такива обекти, откъдето причинителят на болестта е внесен в пчелните семейства чрез замърсена вода. В такива случаи наред с медикаментозното лекуване пчелинът трябва да се устрои на друг терен.

Хроничен вирусен паралич
Известни са няколко заболявания по пчелите, причинявани от вируси, но значение за пчеларството в нашата страна има хроничният вирусен паралич. Вирусът е патогенен за възрастните пчели, но при определени условия е възможно да заболеят и част от какавидите в пчелното семейство.

Пътища за разпространение на инфекцията. Заразяването на пчелите в пчелното семейство става при обмен на храна между тях, при преработването на нектара и прашеца. Смята се, че основна роля играе слюнката, отделяна при извършване на тази дейност.

За разпространението на вируса от едно семейство в друго способстват блуждаещите пчели и търтеите. Външно здрави пчели, без признаци на заболяване, често носят вирусни частици в себе си и може да ги предадат на други. В разпространението на инфекцията голяма роля играе и инвентарът. Наблюдавани са случаи на заболяване от хроничен вирусен паралич при прехвърляне на пчелни семейства в кошери от умрели от паралич през предшестващите години.
Причинителят на паралича може да бъде пренесен в здрави пчелни семейства и с пити с мед и пило или с пчелни майки и придружаващите ги пчели. В условията на практиката невинаги е възможно да се открие първоизточникът на инфекцията, тъй като невинаги заразените пчелни семейства боледуват.

Признаци. Най-често заболяването се проявява през лятото, като боледуват отделни пчелни семейства в пчелина. Продължителността на боледуване, степента на изява на клиничните признаци и икономическите загуби невинаги са еднакви. При някои от засегнатите пчелни семейства признаците могат да изчезнат без намесата на човека, но при тях почти винаги се проявяват рецидиви през следващата година и по-рядко през същия сезон. Боледуващите или преболедувалите пчелни семейства отслабват и от тях никога не се получава продукция. Смъртният изход е по-рядко явление.

Заболелите пчели са възбудени, движат некоординирано крилете си, а опитите им за летеж невинаги са успешни. Те се натрупват на купчинки по горните летви на плодниковите пити, по преградната дъска, по стените или дъното на кошера. Някои от тях излизат на прилетната дъска, където стоят с часове. При някои от тях коремчето е увеличено, а крилете са несиметрично разперени. Твърде характерна особеност при хроничния паралич е появата на черни, блестящи пчели, при които космиците на тялото липсват и след изпълзяването им от кошера пчелите-пазачки не ги допускат обратно в гнездото. В тези случаи около кошера се наблюдават десетки безредно движещи се пчели, загубили способността си да летят. Винаги, когато боледуват пчелите, са засегнати и търтеите, при които клиничната картина е още по-силно изразена.

Мерки за профилактика и борба. Те се основават на недопускане внасянето на вируса в здрави пчелини и осигуряване на нормални условия за отглеждане, развъждане и експлоатация на пчелните семейства.
Въпросите, свързани с използването на специфични лекарствени средства, все още не са добре разработени. Установено е, че при подхранване на болните пчелни семейства със захарен сироп, съдържащ 1 г меден сулфат на 1 литър сироп, в около 70% от случаите заболяването се прекратява. Лечебният сироп се дава трикратно през 6-7 дни. Желателно е част от него (150-200 мл) да се напръска по пчелите в гнездото. Когато няма резултат от прилагането на меден сулфат, трябва да се подмени пчелната майка. Опитът у нас е показал, че при съчетаване на двата начина се постига почти 100% оздравяване.

Лечебно-профилактичните мероприятия се съчетават с дезинфекция на инвентара, който е бил в контакт с болните. За целта се използва 2% разтвор на формалин или 4% разтвор на водороден прекис. Действието на дезинфектантите трябва да продължи не по-малко от 3 часа.

Нозематоза

Нозематозата е една от най-разпространените болести по възрастните пчели, която се причинява от в ъ т р е ш н о к л е т ъ ч е н паразит, локализиран в епителните клетки на стената на средното черво и по-рядко в тези на отделителната система на пчелите, майката и търтеите. Извън организма на пчелата паразитът съществува само под формата на спора, която не може да се размножава.
Спорите на паразита са много устойчиви във външната среда. В изсъхнали диарични субстрати те се запазват жизнеспособни до две години, а в пчелен мед – до 460 дни. При температура 100°С умират за 1-2 минути.
Податливи на заболяване са всички породи пчели, но не в еднаква степен. Не са известни случаи на заболяване от нозематоза на други видове насекоми, животни и птици.
Пътища за разпространение на инфекцията . Спорите на паразита се изхвърлят навън с изпражненията на болните пчели и замърсяват питите, запасите от мед и прашец, рамките, стените на кошера, покривните материали, а понякога и водата в поилките. Оттам могат да бъдат погълнати от пчели от същото или от друго пчелно семейство. Следователно основен източник на инфекция са екскрементите на болни от нозематоза пчели, които се изхвърлят навсякъде в кошера. При интензивния контакт между пчелите заразяването се осъществява лесно.
Доказана е също така голямата роля на пчелната майка за разпространението на заразата вътре в кошера, тъй като тя изхвърля изпражненията си в гнездото.

За разпространението на нозематозата от едно семейство в друго и от един пчелин в друг роля играят самите пчели, пчеларят, а понякога и различни насекоми, паразити, гризачи и др. Роля играят и търтеите. Те влизат необезпокоявани не само в съседните, но и в отдалечени пчелни семейства и пчелини.
Общите поилки в пчелините, в които има нозематоза, са от значение за епизоотичния процес.
Важен дял за разпространението на болестта на по-далечни разстояния има покупката на пчелни семейства от заразени пчелини, подвижното пчеларство, покупко-продажбата на пчелни майки, както и сформирането на нови пчелини със семейства от различни места, без да е известен здравният им статус.
Ход на болестния процес . Известно е, че болестният процес е резултат от взаимодействието на две системи – макроорганизма (пчелата) и микроорганизма (паразита). При това не е достатъчно само ноземните спори да попаднат в организма на пчелата. Нужно е те да преодолеят естествените му защитни бариери, да започнат да се хранят и да се размножават в него, в резултат на което той заболява. Затова въпреки широкото разпространение на паразита в пчелните семейства в даден пчелин или район, невинаги се стига до явна форма на заболяване. Нозематозата е едно от тези заразни заболявания, при които проявяването и тежестта на протичане на болестния процес зави- сят изключително много от някои допълнителни условия.

Умерено-континенталният климат в нашата страна, сравнително леките и непродължителни зими, по време на които има топли, подходящи за облитане на пчелите дни и освобождаване на задното им черво от фекалиите, е в основата на относително малките загуби от тази болест. През няколко години се случват тежки и продължителни зими, които не позволяват на пчелите да се облитат редовно. При такива случаи условията на живот в кошера се влошават и болестта се проявява в явна форма. Загубите тогава са внушителни, но те са многократно по-големи, ако семействата са осигурени с лошокачествени медови запаси, какъвто е мановият мед. Заболяването се усложнява от възвратни и продължителни летни застудявания или от изтощаване на пчелите през есента, ако са принудени да преработват големи количества захар. Късно внесеният захарен сироп обикновено вкисва през втората половина на зимата и това изостря (акутизира) още повече болестния процес. Значение имат и още много други фактори, като състоянието на пчелното гнездо и микроклиматът в него през зимния период, безпокоенето на пчелите по време на зимуването, запасеността с белтък (цветен прашец) и пр.

Признаци. Диагнозирането на нозематозата дори и при явната й форма е трудно, особено когато не е известно има ли или няма парази-тоза в района. Това е така, понеже описаните клинични признаци не са характерни само за тази болест.

Най-често явни и забележими признаци на болестта се наблюдават през втората половина на зимата, когато започне отглеждането на пило, и в началото на пролетта. Първите признаци се откриват при осведомителните прегледи по време на зимуването. Установяват се голям “подмор” по дъната на кошерите и явни признаци на безпокойство в семейството. При почукване се чува продължителен, нестихващ “плачлив” шум. Умрелите и паднали по дъното на кошера пчели са с подути коремчета, с черен цвят и издават миризма на гнило. В по-топлите зимни дни болните пчели излизат от кошера, пълзят по прилетна-та дъска и по земята пред кошера, събират се в купчинки и отделят фекалиите си на мястото, на което се намират.
При благоприятно за облитане време пчелите от нозематозните семейства излизат по- рано, поединично, а облитането продължава по-дълго време, като част от пчелите остават по стените на кошера и по земята пред него, без да имат сили да се върнат.
При отваряне на кошера в гнездото правят впечатление неприятната миризма, замърсените с екскременти рамки, пити и стени на кошера, наличието на вяли, трепкащи с крилца черни пчели с подуто коремче, които са се разпълзяли из цялото гнездо.
Продължаващото отслабване на семейството през втората половина на зимата и пролетта, когато вече има добри условия за живот и храна в природата, е характерен белег за нозематозата.

Окончателната диагноза трябва да се постави след лабораторно изследване и доказване на паразитите.
Мерки за профилактика и борба . Тъй като проявлението на нозематозата не е свързано само с наличието на ноземни спори в организма на пчелата, а и с действието на различни вредни фактори на околната среда, борбата срещу тази болест трябва да се води в две направления: изясняване и отстраняване на причините, довели до проявление на заболяването; използване на специфични средства – лекуване на болните и дезинфекция на инвентара.
След като нозематозата е потвърдена лабораторно, трябва да се определи размерът на разпространението й както в пчелина, така и в целия район. Изясняват се и се отстраняват факторите, благоприятствали клиничното й проявление. Никога не е късно тези фактори да бъдат отстранени. Така например установяването на манов мед в зимните запаси изисква незабавното му отстраняване дори и в по-студени дни, а това винаги е възможно. Същото се отнася и до подсушаване на овлажнените гнезда, отстраняването на течовете и т.н. По-нататък мерките трябва да бъдат насочени към ликвидирането на причинителя на болестта, независимо къде се намира – в пчелното семейство, по инвентара, в хранителните запаси или дори във водата и почвата.

От многобройните средства, които се препоръчват за медикаментозно лечение, сега повечето имат само историческо значение. У нас са изпитани и широко се прилагат следните препарати: фумидил-В, който не убива ноземните спори, но спира размножителния процес; фумагилин-ДСН, който е с близък състав на фумидил-В и има подобно на него действие. Двата препарата се прилагат в доза 60-80 мг на един литър захарен сироп. От този сироп се дава всяка вечер по 300-400 мл на семейство в продължение на 7-8 дни или 3-4-кратно през 7 дни, но в по-голямо количество – 700-800 мл дозата е еднократна.

Препаратът нозестат съдържа йод и мравчена киселина. Прилага се в доза 4 мл на литър сироп. Кратностите на третиране и количеството на лечебния сироп са като при другите два препарата.
Напоследък се препоръчва тези препарати да се прилагат още през есента. Смята се, че есенното профилактично третиране има предимство пред пролетното. Третираните пчелни семейства запазват своята сила и жизненост, зимуват добре и до голяма степен се освобождават от присъствието на паразита в периода на зимуването. Впоследствие (през пролетта) те не заболяват от нозематоза.
Унищожаването на ноземните спори извън пчелното семейство се осъществява чрез дезинфекция на всички предмети, по които е възможно да са попаднали чрез изпражненията на болните пчели. Това са кошерът или части от него, резервни пити, поилки, хранилки, преградни дъски и др. Особено голямо значение има обеззаразяването на питите, без което не може да се предотврати нова инфекция. Най-често като дезинфекционно средство се използва формалинът. Прилага се като 4% разтвор (1 част търговски формалин и 9 части вода). Питите и другите предмети, подлежащи на дезинфекция, се потапят в разтвора или се напръскват с пръскачка. Питите се поставят в празен кошер, който се затваря плътно за 3-4 денонощия.

Дезинфекция може да се извърши и с формалинови пари, но методът е трудоемък. Много по-лесен и ефикасен начин за убиване на спорите е използването на оцетната киселина. За пространство с обем 1куб.м са необходими 200 мл оцетна киселина (4 части ледена оцетна киселина и 1 част вода). Питите се нареждат в сандък или чист празен кошер и върху горните им рамки се поставя слой лигнин, памук или друга памучна тъкан. Върху него се налива нужното количество киселина и кошерът (сандъкът) се затваря. Питите престояват 4-7 дни, след което се проветряват и могат да бъдат използвани отново.

Профилактичните мероприятия имат за цел да се противодейства ;на всички условия, които отслабват силата на пчелното семейство и на индивидите в него. През есента с пчелните семейства трябва да се работи така, че за зимуване те да бъдат осигурени с много млади и неизтощени пчели, да се осигурят нектарен мед и цветен прашец. Мановият или гроздовият мед трябва да се отстраняват от гнездото. При наличие на ноземна инвазия в пчелина през есента с храната трябва да се внасят профилактично лекарствени средства в указаните количества.
За предпазване на пчелините от внасяне на инфекцията голямо значение има контролът при покупката на пчелни семейства и употребяван пчеларски инвентар. Такъв инвентар може да се ползва само след дезинфекция. За намаляване на загубите много може да допринесе и развъдно-подобрителната работа – създаване на по-устойчиви на нозематоза линии, кръстоски и др. Пчелни майки трябва да се внасят в пчелина само от регламентирани производители при пълна гаранция за здравословното състояние на майкопроизводителния пчелин.
Вароатоза

Вароатозата е паразитно заболяване на пчелните семейства, предизвикано от външен акар. Той е бил известен като паразит по сред-ноиндийските пчели, които биологично се различават значително от медоносната пчела. През периода след Втората световна война акарът постепенно се приспособява за паразитиране и към медоносната пчела, за да стане в наши дни проблем за пчеларството в света.

Възрастната женска е с напречно овална форма и четири чифта къси крака, разделени на седем членчета. Тялото е покрито с космици и има червен цвят. Мъжкият е с кръгло тяло, сиво до жълтобелезникаво и слабо хитинизирано. На 3-4 женски се пада един мъжки, който след оплождане на женските умира.

Акарите се хранят с хемолимфа от ларвите и пчелите. Размножават се в килийките с ларви, в които непосредствено преди запечатването им влизат готовите да снасят женски. Съешаването между мъжките и женските се извършва също в запечатаните килийки.

Голямо значение имат биологичните му особености – възможност за голяма и бърза репродуктивност, способност за залавяне и задържане между сегментите на коремчето на пчелата и други части на тялото и относително голяма подвижност.

В опаразитеното пчелно семейство паразитът твърде лесно се прехвърля от тялото на новоизлюпилата се пчела върху други пчели, а оплодените женски – върху ларвите в запечатваните в момента килийки.

От едно пчелно семейство в друго женските акари попадат при блуждаене и налитане на опаразитени пчели в чужди кошери, при подсилване на семействата с пчели от други, при кражби между пчелите, чрез търтеите и пр. Колкото по-близко един до друг са кошерите в пчелина, толкова по-лесно се разпространява акарът. От значение е и използваната технология в пчелина. Когато ежедневно се размества инвентар, изравняват се пчелни семейства, създават се нови и се извършват други дейности, ограничаване разпространението на акара в пчелина е практически невъзможно.
В съседните здрави пчелини акарът се разпространява обикновено чрез “пълзене”, т.е. чрез търтеите на опаразитените пчелни семейства, пчелните роеве, налитанията и кражбите. На по-далечни разстояния това става с разплодителен материал (така акарът беше внесен в България) или чрез търтеите през периода на размножаването. Тогава те летят на разстояния до 10-15 км и биват приемани от всяко пчелно семейство.

Разпространението на акара от една държава в друга и от един континент в друг е свързано винаги с пренасянето на опаразитени пчели (включително и пчелни майки) или прелитащи през границата роеве.

Признаци на болестта. При ниска степен на опаразитеност увреждането или умирането на единични ларви остава незабележимо от пчеларя. С нарастване на процента на опаразитеност започва да се увеличава и броят на нежизнеспособните пчели и акари. При част от новоизлюпващите се индивиди се установяват деформации на гърдите, коремчето и крилата – по-малки размери, недоразвити, като чуканчета, криле, изкривявания и т.н. Такива индивиди не могат да летят, падат пред кошера и се разпълзяват по територията на пчелина. I При запечатаното пило има признаци на прошарване. Част от капачетата на килийките са пробити. Намиращите се в тях какавиди са мъртви, а при изваждането по тялото им и по стените на килийката се намират възрастни акари и развойните им форми. Опаразитените семейства изостават в развитието си поради нарушаване на възпроизводството в абсолютен и преносен смисъл – нежиз-нено поколение. Бързо отслабване на семейството най-често се наблюдава в края на лятото, когато в него отсъства търтеево пило и акарите се размножават и паразитират изключително върху пилото за пчели-работнички. Популацията в кошера намалява до неколкостотин пчели, а понякога остава само майката с няколко десетки пчели- работнички, които са силно опаразитени.

Мерки за борба срещу вароатозата . Борбата срещу паразитозата е сложна и трудна. Развойните форми и част от възрастните на акара са в запечатаното пило и практически са извън обсега на действието на лекарствените препарати.
Според характера на начините и средствата за борба срещу вароатозата те се разделят на механично-биологични, физични и специфични лекарствени средства. У нас по редица причини се прилагат само механично-биологичните и противопаразитните средства. Изхожда се от факта, че акарът предпочита да паразитира и да се размножава в търте- евото пило, което винаги е опаразитено в много по-голяма степен от пилото за пчели- работнички. Затова и в практиката се прилага механично отстраняване на търтеевото пило, за да се намали количеството на акарите. Този начин е известен като “метод на строителната рамка”. След като отгледаното в строителната рамка търтеево пило се запечата от пчелите, то се изрязва. Сам по себе си този начин е добър, но без прилагане на. специфични препарати болестният процес не може да бъде прекратен. Затова той се съчетава с прилагането на лекарствени средства.
Висторически аспект в практиката са известни много специфични препарати, но поради слаба ефективност или по други причини те вече не се използват. Сега у нас намират приложение следните противопаразитни средства: варостат-А; фумигант с активна субстанция амитраза; варостат-Ф и варостат-Р; фумиганти със същата активна субстанция.
Препаратите от тази група са ефективни само при неколкократното им прилагане. У нас е утвърдена следната схема:
а) пролетно третиране през първата половина на април – двукратно през 7 дни, по една-две ленти на пчелно семейство;
б) междинно третиране в края на юли – двукратно през 7 дни; в) основно третиране – трикратно през октомври с интервал от 6-7 дни.

Най-новите препарати, които вече имат широко приложение у нас, са тези с активна субстанция – флувалинат и флуметрин (синтетични пиретроиди). Представляват пластмасови или дървени ленти, напоени с активна субстанция. Произвеждат се под наименованията апистан, байварол, варолан и варотом.

Опаразитеното пчелно семейство се третира с една или повече ленти (според указанията за прилагане на всеки препарат), които се поставят между питите в гнездото. Там лентите престояват 30-40 дни, след което се изваждат и заравят в земята. При такова продължително престояване на лентите в гнездото се постига до 99-100% ефект. Всъщност ефектът от третирането е такъв, че невинаги е необходимо друго третиране през същата година.

Профилактика. Тъй като опаразитените пчели губят значителни количества белтък от тъканите на организма си, се налага осигуряването им с достатъчно цветен прашец през периода на зимуване. От голямо значение е осигуряването на пчелните семейства през втората половина на лятото и есента с подбудителна пчелна паша и млади пчелни майки. От значение са и всички останали изисквания за биологично съобразен начин на живот на пчелите.

От AgNews BG

Прочетете също

agnews.bg

Засаждане на овощни дръвчета

Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: изкопават се дупки с размери минимум 80/80/80 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.