Азотните минерални торове при песъчлива и лека почва, където азотът е изложен на измиване, се внасят главно през вегетацията на зеленчуковите растения под формата на подхранване.
При внасяне на азотните торове в по-тежки почви азотът се измива по-трудно, поради което даже и при използване на амониев нитрат, около 1/4 от нормата, предвидена за отглеждане на зеленчуковата култура, може да се внесе преди сеитбата или разсаждането, а останалите 3/4-през вегетацията като подхранване.
Срокът на внасяне на азотните торове зависи и от дължината на вегетационния период на отглежданите зеленчукови култури. Доматите, пиперът, патладжанът и др., чиито вегетационен период е по-дълъг се подхранват с азотни торове обикновено двукратно – с първото прекопаване и 15-20 дни по-късно; при спанака, салатата, репичките, зеления фасул и други култури с къса вегетация, както и при зеленчуковия разсад, цялото количество азотен тор може да се внесе преди сеитбата.
По кои външни признаци на зеленчуковите растения се определя недостигът на азот?
При доматите
Растения – слаби, растеж – забавен, стъбло – тънко, листа – дребни, бледозелени, а при силно гладуване с виолетово оцветяване по жилките. По-старите листа изсъхват по-рано. Съцветия – слаби, плодове – малко, дребни и дървенисти. Корените стават кафяви и отмират.
При пипера
Растения – слаби, растеж – забавен, листа – бледозелени. Плодове – малко, дребни, с тънка месеста част.
При краставиците
Растеж – забавен, листа – бледожълти, при остър недостиг – ластуни жълти, тънки, твърди. Те стават кафяви и отмират. Плодове – светли.
При зелето
Растения – малки, младите листа – бледозелени, по-старите листа – виолетови. Ранно изсъхване на листата.
При лука
Растеж – забавен, листа – къси, откъм върха започват да червенеят.
При картофите
Растения – слаби, стъбла – тънки, правостоящи, листа – дребни, светло- или жълто-зелени, завити нагоре, краищата им започват да жълтеят и съхнат, старите листа отмират рано.