Начало / Новини / Земеделие / Напояването е шанс за земеделците в Добруджа!

Напояването е шанс за земеделците в Добруджа!

agnews.bg

Агровестник гостува в стопанството на Васил Григоров в община Балчик, който отглежда върху 16 000 дка традиционните за Добруджа култури като пшеница, слънчоглед, рапица, царевица, фасул и грах. През 2013 г. е разработил проект за поливно земеделие по мярка 121 от ПРСР. Изградил е съоръженията, опънал е маркучите, прокопал и пуснал сондажа. Основната идея – да се постигне по-голяма ефективност при отглеждането на царевица. При посещението на полето видимо установихме огромна разлика между поливните и неполивните площи – двойно по-високи и зелени царевични растения, при положение, че дъжд от стопанско значение не е падал в региона почти два месеца. Какви са резултатите от положените усилия и има ли бъдеще поливното земеделие в Добруджа – за това разговаряме с Васил Григоров:

– Преди 2 години кандидатствах с проект за поливно земеделие по мярка 121. Реших да проверя дали тук, в Добруджа, без големи водоизточници като реки, канали за напояване или язовири, може да се направи система за поливане на земеделски култури, дали в условията на частно земеделие е възможно да се направи една такава скъпа инвестиция. Кандидатствах и бях одобрен. Проектът е на стойност 350 000 лв., като субсидията е около 50 %. Изградих водоизточник – сондаж на голяма дълбочина. Районът е такъв, че основните води са на дълбочина от около 600 до 1000 метра. Съоръжението и оборудването струват доста, захранването също. Направих го обаче и вече втора година го ползвам.

Може ли да се полива в Добруджа? За себе си аз стигнах до извода, че това е възможно, макар да ви споделих за проблема с водоизточниците и дълбочината на подпочвените води. Полето с поливните съоръжения по проекта трябва да е 216 дка, но блокът тук е 300 дка. Направих още две поливни полета – едното с капково напояване, а другото е оборудвано с развивно-ролкови машини. Изводът е, че може да се полива, но тези съоръжения поне за момента са прекалено скъпи и изграждането им със собствени средства е немислимо. Независимо от това, през последните години поливането дава резултат.

При напоителните системи обаче има още една специфика – веднага след изграждането на тези скъпоструващи съоръжения за напояване, те стават изключителна държавна собственост. Затова тук финансирането би трябвало да бъде изцяло като субсидия, а не само 50 %.

Освен това водата, която ползваме, се води минерална, неясно защо, и тя е много по-скъпа. Добавяме и разходите за ел. енергия, без тези за изграждане на инсталациите и други детайли, всичко това дава към 50 стотинки за кубик вода. Това е несравнимо с таксите за наши колеги, които ползват вода от открити водоизточници и канали и имат символични такси от 1-2 стотинки за кубик. Това е много сериозен проблем, пораждащ планина от въпроси. Дали трябва да се преразгледат таксите за минерална вода, специално за поливането на земеделски култури и да бъдат редуцирани или фермерите да бъдат субсидирани? Има и още нещо – цената на електроенергията постоянно върви нагоре и всичко това рефлектира върху нас.

Какъв е ефектът от въвеждането на поливни системи? Със закупените от мен съоръжения може да се полива слънчоглед, фасул и др. Мога да кажа, че през предходната дъждовна година имахме разлика в добивите от около 300 кг от декар. Стигнахме до 1300-1500 кг царевица от декар при поливни условия. Тази година обаче още по време на вегетация се вижда разликата при различните условия на отглеждане. Драстична е и с просто око видимо се отличават масивите с напояването и тези, които са оставени на милостта на природата. Разликата в добивите е двойна, отива на 1000 кг от декар!

Всичко това го направих с цел през новия програмен период да съм наясно какъв е ефектът от разработването на един такъв проект за създаване на поливни съоръжения. Предстоят по-големи проекти по мярка 4.1. Имаме готовност да направим по-големи площи и искаме да избегнем евентуални грешки и неуредици. Искаме да изградим около 3000 дка поливни площи, но все пак това зависи от процента на субсидията. Пак повтарям, това са изключително скъпи съоръжения, изграждат се магистрални водопроводи, ел. съоръжения, сондажи. Това не е по силите на производителя сам да се справи.

Източник: Агровестник, брой:00048

© 2015 AgNews.BG | Всички права запазени. Позоваването на AgNews.BG е задължително!

От AgNews BG

Прочетете също

Pigs on the farm. Happy pigs on pig farm. piglets

Огнище на Афиканска чума при домашни свине е потвърдено в България

На 31.08.2018 г. Националната референтна лаборатория потвърди инфекция с вируса на африканска чума при домашни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.