Начало / Новини / Около 2% от фермерите заграбват големите европейски пари от субсидиите

Около 2% от фермерите заграбват големите европейски пари от субсидиите

zemya

При малко над 2% от фермерите, получаващи субсидии, са отишли големите европейски пари, а голяма част от земеделските производители е трябвало да се задоволят с малки суми, пише „Медиапул“.

От изданието припомнят, че обещаната радикална промяна за коригиране на тази диспропорция не се случва, въпреки че бе залегнала като приоритет в мандата на кабинета “Орешарски” по изрично настояване на ДПС.

Миналата седмица правителството прие доклада на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ) и отчете, че са изплатени над 1.34 млрд. лв. субсидии на фермерите за 2015 г. От тях близо 600 млн. лв. са по директните плащания, т.нар. схема за единно плащане на площ (СЕПП).

Парите от директните плащания са отишли при около 1400 от общо 61 000 фермери

За да не отиват парите в относително малък брой фермери и само в един сектор, Европейската комисия промени правилата през този програмен период. Въведена беше максимална помощ от 300 000 евро. Плащанията над 150 000 евро пък се намаляват с 5 на сто над тази сума, след приспадане на разходите за труд и данъци.

Максималната сума от 300 000 евро е получена от 31 фермери, най-вероятно всички в сектор зърнопроизводство. Още 182 земеделски стопани са получили между 150 000 и 300 000 евро. Други 1235 земеделски стопани са получили между 50 000 и 100 000 евро, според информация от Министерството на земеделието и храните (МЗХ), предоставена на „Медиапул“.

Общо 1448 фермери са взели около 320 млн. лв. от 597 млн. лв. субсидия по директните плащания. Общият брой на подадените заявления от земеделски стопани за подпомагане е бил 61 315, става ясно от доклада на ДФЗ за 2015 г. Те са декларирали, че обработват над 3.6 млн. хектара. Това означава, че над половината от парите по директните плащания са отишли при 2.3% едри земеделци, обработващи по над 6000 декара.

Преди дни екоактивистът Константин Дичев съобщи, че е изпратил сигнал до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), в който твърди, че голяма част от средствата по директните плащания за миналия програмен период и от Програмата за развитие на селските райони са усвоени от 100 свързани лица и че този процес продължава и през настоящия програмен период.

Тенденцията е очевадна: През изминалите седем години 80% от над 1 млрд. лв. субсидии годишно попадат при 6% едри земеделски производители, т.нар. “зърнени босове” по думите на премиера Бойко Борисов.

Този модел на разпределение на евросредствата задълбочава структурните проблеми на българското земеделие. С цел да бъдат подпомогнати и други селскостопански сектори и производители освен т.нар. “зърнари”, около 700 млн. лв. бяха разпределени по пет други схеми.

За да се насърчат дребните производители, всички, които обработват до 300 декара, са получили допълнителна подкрепа от 30 лв./дка. За това бяха отпуснати 109 млн. лв.

С най-голям бюджет бяха зелените директни плащания – 464 млн. лв. На практика от тях можеха да се възползват почти всички производители, но част от тях не са знаели, че имат това право.

За първи път миналата година специална подкрепа по схемите за обвързано подпомагане получиха животновъдите (122 млн. лв.) и производителите на плодове и зеленчуци (79 млн. лв.).

Общо по всички схеми за подпомагане подадените заявления са 115 400. От доклада не става ясно каква помощ са получили стопаните средно на дка по различните схеми.

Въпреки стъпките към увеличаване помощта за дребните фермери и насърчаване на другите сектори, земеделски производители се оплакаха, че през 2015 г. са получили по-малко средства спрямо предходната 2014 г.

Като основна причина за това се посочва непознаването на новите схеми за подпомагане, поради което земеделският министър Десислава Танева препоръча на недоволните да се допитват до местните служби пи земеделието. Техните съвети и консултации са безплатни за фермерите, напомни Танева.

Над 12 пъти по-малко потенциални дребни фермери

За първи път през миналата година беше приложена и новата схема за подпомагане на дребните земеделски стопани, която доби популярност като схемата “Местан“, по името на бившия председател на ДПС, който в началото на кабинета “Орешарски” (2013 г.) изрично настоя за промени в модела на директните плащания. Интересът към нея не е бил голям, сочат данните на ДФЗ.

По тази схема можеше да се кандидатства само и единствено през 2015 г., а изплащането на средствата стана на 30 юни 2016 г.

Право на подпомагане по нея имаха всички дребни фермери, които през миналата година са подали заявление по схемата за единно плащане на площ и отговарят на минималните изисквания за достъп на директни плащания – да имат стопанство от 5 дка, като един парцел не трябва да бъде по-малък от 1 дка. Те трябваше да подадат заявления за участие в схемата до 15 октомври 2015 г.

Облекчението за тях беше намаляване на административните разходи и освобождаване от изискванията за зелените директни плащания и кръстосаното съответствие. Кандидатите не подлежат и на санкции при неизпълнение на изискването за деклариране на всички земеделски парцели.

Първоначалният брой на потенциалните кандидати по схемата се определяше на 48 729 – при минимален праг на стопанство от 1 ха и 116 045 – при минимален праг на стопанство от 0.5 ха, по данни на отдел “Агростатистика” в Министерството на земеделието и храните.

На базата на анализ и изчисления за “Кампания 2015”, ДФЗ е изпратило 21 126 покани за участие в схемата за дребни земеделски стопани. Желание да се включат в схемата обаче са заявили само 9599 фермери. Субсидии са изплатени на 9096 земеделски стопани в размер на 10.2 млн. лв., се казва в отговора на ДФЗ до „Медиапул“.

Това прави средно по 575 евро на земеделски производител. Т.е. безвъзмездната помощ е близо до долната граница от 500 евро на фермер, при максимално допустима от 1250 евро.

Най-голям интерес към схемата са проявили земеделците от областите Смолян (1139 заявления), Пловдив (833 заявления), Кърджали (751 заявления), Хасково (642 заявления), Благоевград (422 заявления).

Най-слаб е бил интересът на фермерите от областите Перник (49 заявления), Ловеч (76 заявления), Враца (108 заявления), Габрово (109 заявления).

Бюджетът за най-бедните беше орязан по времето на служебното правителство на Георги Близнашки, което промени модела на изчисляване на субсидията, заложен по времето на правителството на Пламен Орешарски.

Така схемата за подпомагане на дребните земеделски стопани няма отделен бюджет. Той се определя на база финансиранията, които фермерите биха получили по другите схеми за директните плащания. Целта е да не остане неусвоен бюджет, се казва в отговора на МЗХ до „Медиапул“.

Съгласно регламентите максимално допустимият размер на средства, който може да бъде разпределен по новата схемата, е до 10% от директните плащания. Това означава, че на дребните фермери е можело да бъдат разпределени около 79 млн. евро, според публикуваните данни на МЗХ.

© 2015 AgNews.BG | Всички права запазени. Позоваването на AgNews.BG е задължително!

От AgNews BG

Прочетете също

Pigs on the farm. Happy pigs on pig farm. piglets

Огнище на Афиканска чума при домашни свине е потвърдено в България

На 31.08.2018 г. Националната референтна лаборатория потвърди инфекция с вируса на африканска чума при домашни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.