Бамята (Abelmoschus esculentus) е едногодишно тревисто зеленчуково растение, познато е още от древността. Произхожда от Етиопия и Мала Азия. Стъблото е високо от 50см до 2м,в зависимост от сорта на бамята. Цветовете са оцветени в бледожълто с тъмно винено-червени петолъчки на дъното. Младите плодове се използват за ястия, туршии и за сушене, а семената, съдържащи 20 % масло като заместител на кафето. От изсушените стебла се правят въжени изделия. Отглежда се в субтропическите и тропическите страни, а в България – в ограничени количества в южните равнинни райони.
Отглеждане на бамя
Бамята е взискателна по отношение на влагата. Ако не се напоява, растенията остават дребни,а добивът е слаб и некачествен. За регулирано и ефективно напояване е най-добре да се използват системи за капково напояване.
Бамята се нуждае от дълбоки влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви. Не понася тежките и студени почви. Добри резултати се получават на структурни , богато и редовно наторени почви. Бамята реагира добре на торенето с оборски тор и минерални торове.
Засаждане на бамя
Преди засаждане на бамята, е необходима предварителна обработка на почвата. Бамята се засажда през първата половина на май. Сее се редово на разстояние 80см на 8-10см. За 1 дка са необходими 1,5-2кг семена. За да поникнат, семената се нуждаят от почвена температура над 15°С. Поникването е след 10-15 дни.
Бамята се бере ежедневно или през ден до падането на сланите. Добивът на декар е от 800 до 1000кг плодове.