AGNEWS.BG Земеделски Информационен Портал
Подобни публикации
Прасковата (Persica vulgaris) е сред овощните видове, които са много разпространени у нас. Характерно за дървото е, че започва да плододава още в първите години от живота си. При добри грижи ражда всяка година качествени плодове в голямо количество. В млада възраст дървото има много буен растеж. При правилни резитби, които са много важни при отглеждането на прасковата, още в четвъртата година тя достига своя пик на плододаване. Това се обяснява с етапите на развитие, през които минава животът на прасковата:
Най-важното през първия от тях е оформянето на короната на дървото чрез резитби. Така тя се изгражда, формира се скелета и се оказва влияние върху плододаването.
Най-обилното плододаване е през вторият етап от жизнения цикъл на растението. Тогава то е достигнало максималните си размери. Чрез правилна резитба този етап може да се удължи максимално.
Третият етап се характеризира с отмиране на дървото. Тогава е моментът, в който трябва да се прави резитба за подмладяване, като се съкращават част от скелетните клони. Израстват масово лакомци. Те могат да се използват за плододаване и за заместване на част от обрастващата дървесина.
Температура
Прасковата е една от най-взискателните култури по отношение на топлината на въздуха и почвата. За да протече нормално зимното развитие на овошката, е нужно известен период от време температурата на околната среда да е под 7°С. Продължителността на този период се определя от сорта на прасковата. Основните сортове, разпространени у нас, имат нужда от ниски температури най-малко от 700 до 1000 часа. По време на зимата най-чувствителни са плодните пъпки. Ако студът падне под минус 20-21°C, те могат да загинат. Опасни за тях са и повратните пролетни студове, които последват рязко затопляне над 20°C. Тогава плодните пъпки също могат да измръзнат. По време на цъфтежа фатално може да и застудяването до минус 2-3°C.
Вода
Прасковата е сравнително сухоустойчива култура, но 1-2 поливания по време на вегетацията няма да са излишни. Липсата на вода по време на формирането на плодовете може да се отрази на плододаването, като се получат дребни и с лош външен вид праскови. Засушаването може да предизвика и преждевременно окапване на реколтата. Прекаленото поливане обаче също е противопоказно за прасковата. Тогава се създават условия за развитие на гъбни болести. Излишната вода в почвата при неправилно поливане или обилни валежи води до заблатяване, особено ако фиданката е настанена на по-тежки почви. Това се отразява на корените, които се задушават и в следствие на това овошката може да загине. Ето затова най-добре е да се прилага капковото напояване, тъй като то може да се контролира според нуждите на растението.
Много важни са и моментите на поливане. Обикновено те са по време на последния етап от формирането на плодовете, но не по-късно от две седмици преди прибирането на реколтата, тъй като това може да намали захарността на плода. За един декар са нужни от 50 до 100 м³ вода, в зависимост от почвата. Когато се поливат дръвчетата, в околостъблените чаши трябва да се осигурят по 20-30 л за младите фиданки и по над 50 л за плододаващите дървета.
Почва и свелина
За отглеждането на прасковата, е нужна почва, която е песъкливо-глинеста, дълбока, дренирана и добре запасена с хранителни вещества. Не се препоръчва засаждането на овошки от този вид на стръмни терени и изложени на силни ветрове места. Почвената аерация трябва да е висока, тъй като без въздух корените се задушават – това смущава развитието и предизвиква загниване на растенията. Прасковата е много чувствителна към варовитите почви. Тогава тя може да страда от хлороза. Реакцията на почвата трябва да бъде неутрална или слабо алкална (рН 6-7).
Прасковата е много чувствителна и към светлината – ако не достига, обрастващата дървесина бързо отмира и се оголват скелетните части на короната. Плодовете също реагират зле на липсата на слънчево огряване и видът им става лош, а качеството им – ниско. За дървото трябва да се избират по-слънчеви места, а между отделните фиданки да се оставя достатъчно разстояние, за да не се засенчват. Чрез резитбите пък се осигурява достъп на светлина до всички части на короната.
