Отглеждане на праскови

Прасковата (Persica vulgaris) е сред овощните видове, които са много разпространени у нас. Характерно за дървото е, че започва да плододава още в първите години от живота си. При добри грижи ражда всяка година качествени плодове в голямо количество. В млада възраст дървото има много буен растеж. При правилни резитби, които са много важни при отглеждането на прасковата, още в четвъртата година тя достига своя пик на плододаване. Това се обяснява с етапите на развитие, през които минава животът на прасковата:
Най-важното през първия от тях е оформянето на короната на дървото чрез резитби. Така тя се изгражда, формира се скелета и се оказва влияние върху плододаването.
Най-обилното плододаване е през вторият етап от жизнения цикъл на растението. Тогава то е достигнало максималните си размери. Чрез правилна резитба този етап може да се удължи максимално.
Третият етап се характеризира с отмиране на дървото. Тогава е моментът, в който трябва да се прави резитба за подмладяване, като се съкращават част от скелетните клони. Израстват масово лакомци. Те могат да се използват за плододаване и за заместване на част от обрастващата дървесина.
Температура
Прасковата е една от най-взискателните култури по отношение на топлината на въздуха и почвата. За да протече нормално зимното развитие на овошката, е нужно известен период от време температурата на околната среда да е под 7°С. Продължителността на този период се определя от сорта на прасковата. Основните сортове, разпространени у нас, имат нужда от ниски температури най-малко от 700 до 1000 часа. По време на зимата най-чувствителни са плодните пъпки. Ако студът падне под минус 20-21°C, те могат да загинат. Опасни за тях са и повратните пролетни студове, които последват рязко затопляне над 20°C. Тогава плодните пъпки също могат да измръзнат. По време на цъфтежа фатално може да и застудяването до минус 2-3°C.

Вода
Прасковата е сравнително сухоустойчива култура, но 1-2 поливания по време на вегетацията няма да са излишни. Липсата на вода по време на формирането на плодовете може да се отрази на плододаването, като се получат дребни и с лош външен вид праскови. Засушаването може да предизвика и преждевременно окапване на реколтата. Прекаленото поливане обаче също е противопоказно за прасковата. Тогава се създават условия за развитие на гъбни болести. Излишната вода в почвата при неправилно поливане или обилни валежи води до заблатяване, особено ако фиданката е настанена на по-тежки почви. Това се отразява на корените, които се задушават и в следствие на това овошката може да загине. Ето затова най-добре е да се прилага капковото напояване, тъй като то може да се контролира според нуждите на растението.
Много важни са и моментите на поливане. Обикновено те са по време на последния етап от формирането на плодовете, но не по-късно от две седмици преди прибирането на реколтата, тъй като това може да намали захарността на плода. За един декар са нужни от 50 до 100 м³ вода, в зависимост от почвата. Когато се поливат дръвчетата, в околостъблените чаши трябва да се осигурят по 20-30 л за младите фиданки и по над 50 л за плододаващите дървета.

Почва и свелина
За отглеждането на прасковата, е нужна почва, която е песъкливо-глинеста, дълбока, дренирана и добре запасена с хранителни вещества. Не се препоръчва засаждането на овошки от този вид на стръмни терени и изложени на силни ветрове места. Почвената аерация трябва да е висока, тъй като без въздух корените се задушават – това смущава развитието и предизвиква загниване на растенията. Прасковата е много чувствителна към варовитите почви. Тогава тя може да страда от хлороза. Реакцията на почвата трябва да бъде неутрална или слабо алкална (рН 6-7).
Прасковата е много чувствителна и към светлината – ако не достига, обрастващата дървесина бързо отмира и се оголват скелетните части на короната. Плодовете също реагират зле на липсата на слънчево огряване и видът им става лош, а качеството им – ниско. За дървото трябва да се избират по-слънчеви места, а между отделните фиданки да се оставя достатъчно разстояние, за да не се засенчват. Чрез резитбите пък се осигурява достъп на светлина до всички части на короната.

От AgNews BG

Прочетете също

agnews.bg

Засаждане на овощни дръвчета

Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: изкопават се дупки с размери минимум 80/80/80 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.