Начало / Библиотека / Съвети / Лозарство и Овощарство / Производсто на присадени лозички

Производсто на присадени лозички

Производството на присадени /облагородени/ лозички е наложено след унищожаването на културната лоза от филоксерата преди около сто години. Технологията на това производство е доведена почти до пълно механизиране на отделните нейни процеси. Тя се състои от присажда-не /механизирано или ръчно/ на присадници /калеми/ на културната лоза, върху резници от американски подложки. Сглобяването на тези части се извършва по различни методи – английска популация, направа на омеговидна форма, различни шипове и др. В широката практика се е наложила омеговидната форма на сглобяване, тъй като при нея отрезите и сглобяването се извършва със специално конструирани машини. Тъй като производството на присадени вкоренени лозички у нас е почти преустановено много любители лозари организират собствено приозводство на такъв посадъчен материал. За тази цел е необходимо първо да се осигурят пръчки от културния сорт, който е необходим, и след това резници от някоя американска подложка – Кобер 5 ББ, Шасла 41 Б, Монтикола, SО4 и др. Присаждането се извършва през март до средата на април. Преди присаждането се извършва нарязване на пръчките от културния сорт на калеми, а от пръчките на американските подложки резници. Калемите /присадници/ представляват еднопъпкови резници. При отрязването им от пръчките на културния сорт, над възела с пъпката се оставя около 2 см от междувъзлието, а под възела цялото междувъзлие или част от него. Резниците от американските пръчки са с дължина 36 – 40 см. При отрязването им под долния възел се оставя около 2 см, а над горния цяло междувъзлие. След нарязването на калемите и подложковите резници те се накисват в чиста вода. Калемите се киснат едно денонощие, а подложковите резници 2-3 денонощия. Преди присаждането същите се изваждат от водата и се оставят леко да се стцедят. Освен това пъпките на подложковите резници се почистват, като се внимава да не се нанасят големи рани върху резниците. В подготовката на подложковите резници се включва и опресняването на долния отрез. Отрез се извършва до самия възел. След подготовката на присадниците и подложковите резници се пристъпва към самото присаждане – направа на отрезите и сглобяването на присадника и подложката по един от горепосочените методи. От посочените методи на присаждане, най-добри резултати са получени по метода на английската популация. То се извършва ръчно с лозарско ножче, добре наточено при което се получават гладки отрези. Отрезите са наклонени с дължина около 1,5 см. Дължината им зависи от дебелината на присадниците. Задължително е дебелината на присадника и подложката да бъде еднаква. Отрезът на калема се прави непосредствено до възела, от долната му страна, а на подлжжката на горният му край от страната на пъпката. Дължината на резника е около 32 см от основата му. Веднага след извършането на отрезите се прави и езичето, което представлява малка част от отреза. Сглобяването на присадника и подложката след това става чрез тези езичета, които се вкарват в направените отрези. Тъй като ръчното присаждане по метода на Резник и калеми а) пръчка от културния сорт; б) отрязан присадник; В) подложков рвзник английската копулация е много трудоемко, по-късно бяха конструирани машини, които извършват отрезите под формата на гръцката буква омега О. Върху подложковия резник се извършва вдлъбнатата част на тази буква, а на присадника издадената част. След това издадената част на присадника странично се вмества във вдлъбнатата част на подложката. При някои машини, направата на отрезите и сглобяването се извършва едновременно. За любителите лозари и малките пипиниерски стопанства са конструирани ръчни машини за това присаждане. Същите могат да се закупят от селскостопанските магазини. Те са производство на италиански фирми и цената им е 60 лв. Изработват се и от български фирми. След присаждането резниците се нареждат в специални сандъци с размери – 54 см дължина, 50см широки и 50 см дълбоки. Една от страните на сандъка е с подвижно дъно, за затварянето му след напълването, а една от страните свободна. При нареждането на присадените резници се използват дървени стърготини с влажност около 10-12%. Напълненият сандък се затваря с подвижното дъно и се изправя с отворената страна отгоре. Върху присадниците от горната страна се поставя пласт навлажнени стърготини на дебелина 5-6 см. Когато броят на присадените резници е сравнително малък могат да се използват и дървени щайги. След тази операция присадените резници се поставят в специални тъмни стаи, където се извършва тяхната стратификация. Сандъците се внасят в стаите. Те могат да бъдат наредени на два етажа. Между сандъците се оставят пътеки за обслужването им. Стратификацията протича в продължение на 18-20 дни при температура в стаята и сандъка 22-24°С. Стратификацията има за цел образуването на предварителна спойка между присадника и подложката. След стратификацията, следва вкореняването на присадените резници. Това става в т.н. акоренилища. Преди вкореняването, мястото определено за вкоренилище се изорава дълбоко /риголване/ на дълбочина 60-70 см. Риголването се извършва 2 до 3 месеца преди вкореняването. При по-бедни почви се извършва наторяване с 3-4 т добре угнил оборски тор. Присаждането, стратификацията и вкореняването трябва да завърши до края на април. Засаждането /вкореняването/ във вкорени лището се извършва в редове отстоящи на разстояние 1,20 м един от друг. Вътре в реда присадените резници се поставят на разстояние 6-8 см един от друг. При леки почви 2/3 от резниците се поставят в почвата, а 1/3 остава над повърхността на почвата. При по-тежки почви дълбочината на засаждане е обратна – 1/3 се поставя в почвата, а 2/3 остава отгоре. Резниците оставени над повърхността на почвата след това се заравят с рохка почва до горе, като над тях почвата е на дебелина 3 – 4 см. За да се избегне тази трудоемка работа, присадената част на резниците се парафинира със специална парафинова смес, която не позволява изсъхването на резниците. Една седмица след вкореняването трябва да се извърши първото напояване на вкоренилището. Останалите грижи във вкоренилището през вегетацонния период са обработка на почвата между редовете /тировете/, пръскане на лозичките срещу мана и оидиум, поливане в зависимост от честотота на валежите. През юни и юли заровените лозички се разкриват за да се изрежат от тях росните и повърхностните корени, след което отново се заравят. Тази операция при парафинираните резници отпада тъй като на откритата част от тях не се образуват такива корени. През есента, след листопада, лозичките се изваждат от вкоренилището. Сортират се на пър-вокласни и второкласни, превързват се на снопчета от 25 броя първокласните и 50 броя второкласните. След това те се съхраняват или ако времето позволява се засаждат на постоянно място. Тази технология на про-изводство на присадени вкоренени резници изсква много средства и труд. За личното стопанство, когато се засаждат лози за асми в дворовете и вилните зони или за малки лозови насаждения от 1 до 2 дка могат да се използват неприсадени вкоренени резници. Достатъчно е да се нарежат резници с дължина около 40 см на горния край с пъпка и същите да се вкоренят във вкоренилището. Засадените лозички могат да се нападнат от филоксера едва след 10-15 години.

Проф. Здравко ЗАНКОВ
Списание ПРАКТИЧНО ЗЕМЕДЕ Бр. 2, 2003 г.

От AgNews BG

Прочетете също

agnews.bg

Засаждане на овощни дръвчета

Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: изкопават се дупки с размери минимум 80/80/80 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.