Резитба на лози

За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Лозата като лиановидно растение има способността да създава тънки и дълги леторасли, които ако не са увити около някоя подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята. Оставена сама без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки които се оплитат една в друга. Всяка следваща година, младите леторасли покарват най-буйно от връхните пъпки на съответната пръчка и по този начин се отдалечават все повече от основата на растението. Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашковидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.

Зимната, известна още като суха резитба, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тази резитба е основната и водещата. Прилагат се два вида резитби – къса и смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.

Късата се нарича чепова. При тази резитба пръчките се режат на две пъпки (очи) в основата. Изрязаните по този начин части се наричат плодни звена. Пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели, а средно дебели и добре узрели. Установено е, че пъпките на тези пръчки са с добра родовитост. Много важно е да се знае, че при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали от лозата се оставят и се изрязват на посочените плодни звена. Около 80-90% от тях се отстраняват, като се изрязват до основата и само малка част се оставят за плодни звена, така че лозата бива натоварвана със зимни очи в зависимост от формировката от 10-15 до 30-40 броя. Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните. Като правило първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп.

При смесената резитба се оставят и по-дълги пръчки на 10 до 12-14 очи, наречени плодни или по-къси пръчки с 6-8 очи, наречени стрелки. От стария чеп долната пръчка се реже за нов чеп, а по-горната пръчка се оставя за плодна пръчка.
Когато върху стария чеп има само една развита пръчка, тя се оставя за нов чеп, а за плодна се избира пръчка от старата плодна пръчка. Върху едно рамо не се оставят повече от 2-3 чепа при късата резитба. При смесената резитба плодните пръчки трябва да не се оставят върху всяко рамо, а през 1-2 рамена, за да не претрупва лозата с много плод. При резитбата през пролетта, отрезите при чепа се извършват наклонено в противоположна посока на горното око. По този начин капките вода, които изтичат от чепа, не обливат долната пъпка.
Ако добивът по количество и качество е задоволителен и растежната сила на лозите е нормална, натоварването на лозите се запазва същото, както през предшестващата година. В случай,че лозите имат буен растеж натоварването се увеличава с повече плодни очи.

Формировка
При чашовидната формировка зрелият летораст, развит от горното око на чепа, се отрязва с част от стария чеп, а долният се реже на нов чеп с две очи. Раните се правят само от вътрешната страна на рамената. За ориентир горното око на новият чеп трябва да бъде обърнато към центъра на лозата. Чашата се поддържа “отворена”, като се изрязват до основа развитите леторасти във вътрешността на короната. За увеличаване на натоварването на лозата с плодни очи може да се оставят отделни чепове на три очи или да се остави стрелка.
При подобреният и стъблен Гойо плодната пръчка трябва да произлиза от миналогодишен чеп, а ако липсва такава – от най-ниско израсналия зрял летораст от старата плодна пръчка или от ъглова пъпка, а в краен случай – от лакомец. За чепове се оставят зрели леторасти, развитити от долните очи на миналогодишните чепове или от лакомци. Желателно е мястото на плодната пръчка да се сменя – последователно от едната и от другата страна на лозата(ако е единичен Гюйо). Подони са принципите и при поддържане на средностъблена формировка, видоизменен Мозер и Омбрела.

От AgNews BG

Прочетете също

agnews.bg

Засаждане на овощни дръвчета

Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: изкопават се дупки с размери минимум 80/80/80 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.