Начало / Новини / Специалисти от три държави търсят подходи за решение на трансграничния проблем със съхненето на горите

Специалисти от три държави търсят подходи за решение на трансграничния проблем със съхненето на горите

agnews.bg

Горски експерти и мениджъри от България, Република Сърбия и Македония обсъждат на конференция в Кюстендил проблемът със съхраненето на горите.

Близо 2,5 % от горските насаждения, или 94 хиляди хектара иглолистни насаждения в България, са засегнати от заболяването „върхов корояд”, посочи заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов. „Проблемът се разпростира по върховете на дърветата и не признава държавни граници, а изсъхналите дървета са потенциално опасни и за възникването на горски пожари. Затова е важно с общи усилия и на съседните държави, с които имаме общи горски територии, да се подходи към разрешаването му, посочи заместник-министър Костов.

“Засегнати са главно горските територии с огромните залесявания от 60-те и 70-те години на миналия век”, припомни заместник-министър Костов. „Голяма част от тях не са направени на подходящо място от екосистемна гледна точка. Тези насаждения, които вече са на 40-50 години, започват да загиват масово”, посочи зам.-министърът. Те са създадени за изпълнение на определени конкретни функции, най-често с противоерозионна цел, съгласиха се експертите по време на конференцията. Същевременно с достигане на определена възраст и предвид на все по-честите засушавания, снеголоми и други климатични въздействия, тяхната непригодност към конкретната среда изисква навременно взимане на мерки за запазване или обновяване на насажденията, посочи заместник-министър Костов. „Налага са да се подходи адаптивно към средата, като този подход е без алтернатива”, счита той. Заместник-министърът припомни, че такъв подход е предприет и в Стратегията на ЕС за горите, като в нея е заложена необходимостта от адаптиране не само на горите, но и на политиките на стопанисването и отглеждането им в контекста на глобалните климатични промени. Той подчерта, че няма еднотипни и универсални решения за проблема, доколкото условията на средата навсякъде са разнообразни, но е важно професионалната гилдия да зададе посоката и да структурира дейностите, с които да се подпомогнат естествените процеси на обновяване и за поетапно разрешаване на проблема със съхненето на създадените иглолистни насаждения от бял и черен бор в страната. Като едно възможно решение бе предложено създаване и поддържане на разновъзрастни гори, които са по-устойчиви. Бяха обсъдени и различни варианти за подмяна на непригодни видове насаждения там, където е необходимо, с други.

По време на презентациите стана ясно, че и в трите държави-участнички в конференцията се наблюдава обща тенденция на засилване на интензитета на нападенията от вредители в последните 2 години – 2014 и 2015.

Общо 8 представители на Република Македония участваха в дискусиите – двама учени от Щумарски факултет към Университет „Св.Кирил и Методий” в Скопие и шест експерти от държавното горско стопанско предприятие „Македонски шуми” – Скопие.

Македониските колеги направиха подробна презентация на заболяванията по иглолистните гори по видове насаждения и райони, като представиха процеса на развитие на заболяването в историчен план. Проф. Стерия Начески от Щумарски факултет към Университет „Св.Кирил и Методий” в Скопие посочи, че първо такова съхнене в Македония е забелязано през 1993 г. в района на Малеш, Беровско. Той посочи, че през 1996 г. са били описани 80 ха, нападнати от корояди, като през годините тенденцията е варирала двупосочно, но към 2004 поразените територии вече са над 3000 ха, със силно увеличение през последните две години.

Проф. Начески очерта и подробна картина на етапите на биологичното развитие на различните видове вредители, като акцентира върху връзката на увредата и съхненето на иглолистните горски насаждения със студоломите и ледоломите. Той сподели и конкретни методи за третиране на увредените насаждения и на подрастващите насаждения, като информира, че по научни изследвания са утвърдени 12 вида на корояди, които увреждат боровите насаждения в Македония.

Проф. Николчо Велковски от същия университет запозна с актуалния статус на горските иглолистни насаждения в Македония и с провеждането в страната на отгледните и санитарните сечи. Той представи и мерките за подобряване на здравословното състояние на иглолистните насаждения, като очерта най-честите причини за повреда по тях. Сред тях са физиологичното отслабване поради ненавременно провеждане или непровеждане на отгледни и санитарни сечи както и въздействие на биотични и абиотични фактори, което допринася за допълнително отслабване на насажденията и превръщането им в по-лесен таргет за вредители. Тук допълнително влияят и климатичните въздействия и други инсекти, които допълнително отслабват.

Шестима бяха представителите на горската общност от Република Сърбия. Изследователят от Института по гората в Белград и в Факултета по гората към Белградския университет Д-р Иван Миленкович представи най-разпространените заболявания и вредни насекоми по иглолистните култури. Той специално обърна внимание на заболяванията по елата, като посочи, че най-честият сценарий на развитие на повредата е когато през сухите лета се появяват инфекции от имел и гъбни заболявания по корените. По отношение на черния и белия бор най-важните повреди са болестите по иглиците, леторасли и гъбите на корените, вследствие на населването с насекомни вредители. Подобна ситуация се наблюдава и при смърчовите стъбла, са установили сръбските изследователи.

Д-р Миленкович обърна внимание,че в повечето случаи освен директни повреди, се получава и ефект на верижна реакция. Такава реакция настъпва и когато насажденията са пострадали от горски пожари.
Зам.-изпълнителният директор на Държавното предприятие „Сърбияшуме” Гордана Янчич представи подробно организцацията на горския сектор в Република Сърбия. Тя обърна внимание, че 53% са държавните гори в страната, управлявани в 17 регионални дирекции и 47% са различните форми на частна собственост в горите. Тя представи и актуалния статус на горите в страната, като подчерта, че първите наблюдения в страната са били на единични стъбла, група стъбла или различни площи. По-съществена изява процесът е добил през 2012 г., като само за три годинии до 2015 е достигнал площ от 25 900 ха с обем на увредената дървесина 247.965 м3.

Учени и експерти от трите държави се съгласиха с направения от македонските колеги извод, че постоянното наблюдение на здравословното състояние на насажденията и на развитието на популацията на короядите, както и навременното извършване на необходимите мерки за унищожаването им, а също и навременното извършване на отгледни мерки в пълна мяра поддържа виталността на гората и допринася за по-добрия им здравен статус, което ги прави по-лесно устойчиви на корояди. Успоредно е важно при нападение на корояд, навреме да се извършва санитарни сечи, с което се ограничава обхвата на увредата в съответното насаждение.

Конференцията „Перспективи и насоки на стопанисване на изкуствените иглолистни гори” е организирана от Министерството на земеделието и храните, Югозападното държавно предприятие и Изпълнителната агенция по горите. В нея участваха близо 100 участника, сред които учени от Лесотехническия университет, БАН, Института за гората, представители на МОСВ, всички браншови и професионални организации от сектора, Асоциация Общински гори. Доклади представиха държавните горски предприятия, както и регионални горски дирекции, на чиито територии се разпространява този проблем. Поканени да представят свои доклади по този огромен проблем за горското стопанство, бяха и неправителствени и зелени организации от сектора, които винаги проявяват активна позиция по проблемите в сектора, но този път не се отзоваха.

© 2015 AgNews.BG | Всички права запазени. Позоваването на AgNews.BG е задължително!

От AgNews BG

Прочетете също

пчели

Над 5,5 млн. лева са средствата за сектор „Пчеларство“ за 2017 г.

Предоставените средства за сектор „Пчеларство“ за 2017 г.са в размер на 5 653 926 лв. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.