Начало / Библиотека / Съвети / Лозарство и Овощарство / Технология на отглеждане на Бадема

Технология на отглеждане на Бадема

Предпосадъчната подготовка се състои от почистване на стари дървета и храсти, пънове, камъни; изравняване и нивелиране на почвената повърхност, терасиране; почвообработки и торене. Върху

изравнената повърхност при възможност се разхвърля равномерно 4-5 тона на декар прегорял оборски тор и 90 кг/дка двоен суперфосфат. След това се риголва на дълбочина 50-60 см или се изорава на 30-35 см. Изораването трябва да предшества с няколко месеца засаждането. Извършват се обработки за наситняване и подравняване на почвената повърхност и механизирано изкопаване на посадъчните дупки /обикновено с размери 60/60/60 см/. Засаждането се извършва с посадъчен материал, отговарящ на Държавния стандарт. Необходими са 42 броя фиданки на декар. Разстоянията на засаждане са 6 до 7 м между редовете и 4 до 5 м вътре в редовете.
Ако площта не е наторена предварително, желателно е това да се извърши при засаждането. Размесва се една кофа разложен оборски тор с 80 г двоен суперфосфат. Тази смес заедно с толкова почва, по възможност от най-горния слой, се насипва в основата на дупката. Поставя се дръвчето и се засажда с останалата почва от изкопаването на дупката. След добро притъпкване се полива с 20 литра вода. Около дръвчето се прави чашка, която ще е нужна за следващото поливане, а и да погълне повече влага от дъждовете. Есенното засаждане има предимства пред пролетното. В топлите зимни дни кореновата система на дръвчетата нараства и
засадените през есента имат по-голям прираст през първата вегетация. По време на засаждането се слага и посадъчния кол, който не бива да бъде по-висок от бъдещите долни скелетни клони. При есенно засаждане на младите фиданки стъблата се увиват с подходящи материали против нагризване от зайци и др.
Опрашването на цветовете на бадемите се извършва предимно от пчелите. За всеки 10 дка от насаждението трябва да се предвидят по две пчелни семейства.
Най-подходяща система за под
държане на почвената повърхност в бадемовата градина е черната угар.
Осъществява се чрез есенна оран на 14-16 см и няколко обработки на 8-10 см през вегетацията. Разрохкването на горния почвен слой подобрява водния и хранителен режим на почвата и унищожава плевелите. В междуредията на младите бадемови градини могат да се засеят бобови култури, лук и др. Културите, които се поливат до късно през есента, удължават растежа на дърветата и намаляват студоустойчивостта им, поради което се избягват. В междуредията могат да се отглеждат и ягоди, но съществува проблем с отровните пестициди, използвани при бадемите. Междуредовите култури се засяват на 1 метър разстояние от редовете на дърветата. След 3-4 години короните на дърветата израстват и почвата се поддържа в черна угар.
Напояването е от голяма значение за нормалния растеж и развитие на бадемите.
Те се нуждаят от повече вода отколкото са валежите у нас, особено през месеците юли и август. Поливната норма, при младите дръвчета е около 30 м/дка, а при встъпилите в пълно плододаване – 40-50 м /дка. Първите две години след засаждането поливането би могло да се извършва в околостъблени чаши. След това се прекарват бразди от двете страни на реда или върху цялото
междуредие според необходимостта. Разстоянието между браздите варира от 70 до 100 см в зависимост от състава на почвата. В градини с по-голям наклон или недостатъчно равен терен при възможност се използва капковото напояване. Чрез него водата се подава със специал-
ни устройства в най-наситената с корени зона. При този начин се изразходва по-малко вода, предоставя се възможност за внасяне на торове с поливната вода и за пълно механизиране и автоматизиране на поливния процес. Капкова инсталация може да се изгради и в създадено вече насаждение.
Резитбата е агротехническо мероприятие, чрез което се регулира растежа и плододаването на бадемовите дървета.
Перспективен начин за формиране на бадемовите дръвчета е така наречения “свободнорастяща корона”, разработен от проф. Митов и проф. Пепелянков.
Тази резитба се характеризира с това, че до встъпване в плододаване на дърветата резитбата е много слаба или въобще не се извършва.
Липсата на резитба влияе положително върху бързото израстване на дърветата. Те встъпват по-рано в плододаване, а също и грижите за насажденията намаляват.
Формировка Свободно растяща корона.
След засаждането на пролет дръвчетата се съкращават на 90-100 см от почвената повърхност. Предивременните клонки се режат на 1-2 пъпки до 20 см от върха надолу. По-ниско разположените предивременни клонки се отстраняват. През първия вегетационен период се извършва зелена резитба. Оставят се 4 филиза на дръвче – 1 водач и 3 за скелетни клони. Избраните скелетни клони трябва да са под ъгъл 45 градуса към водача и сравнително правилно разположени. Със зелената резитба се отстраняват филизите, растящи под остър ъгъл. Желателно е скелетните клони да не са от съседни пъпки, за да се осъществи здраво срастване между тях и водача. Следващите няколко години дърветата се отглеждат свободно без резитби. Около шестата година от засаждането се започва постепенно просветляване на короната, което продължава 2-3 години. Силният растеж затихва със започване на усиленото плододаване. Тогава може да се извърши резитба за съкращаване на скелетните клони и разклонения с около 1/2 от дължината им. Полускелетните клони се прореждат силно и съкращават. След такава резитба покарват много лакомци. Те се съкращават слабо и ако е необходимо чрез привързване се насочват към желаната посока. Дърветата, върху които е извършена тази резитба за подмладяване, се възстановяват за 3-4 години.
Формировката Подобрена чашовидна корона може също успешно да се приложи при бадемовите дръвчета. Препоръчва се формирането да се извършва по следния начин. При засаждането част от предивременните клонки се отстраняват, като всяко второ или трето се реже на чепче седна пъпка, ако няма такава в основата му.
Дръвчетата се съкращават така, че да се образува стъбло, високо 80-90 см, което позволява механизирана беритба на плодовете. През следващите години се извършва слаба резитба, а на 4-5-а година се прави просветляване на короната. Короната може да се оформи като чашовидна или плоска, при което трябва да се оставят най-правилно разположените клони и да се постигне добро просветляване.
Подобрена етажна корона.
При нея се формира един централен клон (водач) и 5-6 скелетни клона. Обикновено фиданките при засаждането са с предивременни клонки. Избират се три за формиране на първия етаж, който отстои на 100-130 см от почвената повърхност. Най-силната вертикална клонка се оставя за водач. Избраните за скелетни клони предивременни клонки се съкращават /през първата година след засаждането/ на 1/2-1/3 от дължината им на добре раз-вита външна пъпка.
Водачът се съкращава така, че да доминира над останалите клонки. Ако преди временните клонки са слаби, те се режат на 2-3 пъпки и формирането започва през следващата година.
През втората година по централния клон – на разстояние 70-80 см от първия етаж, се избира следващия скелетен клон. Той трябва да е разположен в свободното пространство между първите скелетни клони и да излиза от по-голям ъгъл спрямо водача. Скелетните клони от първия етаж се съкращават на 1/3 от дължината на едногодишния им прираст. През третата година на 40-50 см от последно формирания скелетен клон по водача се избира клонка с по-голям ъгъл на отклонение за формиране на следващия скелетен клон. Конкурентите на продължителите на скелетните клони и водача се премахват. Растящите навътре и препречващите се клони също се премахват. През четвъртата година завършва формирането, като водачът се съкращава на слаба плодна клонка. По скелетните клони се формират последните скелетни разклонения.
Резитбата за подмладяване на бадема се състои в просветляване на короната чрез премахване на сгъстяващите клони и периодично съкращаване на разклоненията на скелетните клони и плодните клони за предизвикване на добър растеж. Съкращаването е по-силно при напреднала степен на застаряване. Правилно извършената резитба е един от съществените фактори за добри доходи от бадема. Ежегодно поради нападение от болести, неприятели и плевели се губи голяма част от продукцията. Тези загуби могат значително да се намалят чрез правилно приложение на химическите средства за растителна защита.
Болести при бадема: ранно и късно кафяво гниене, сачмянка, струпясване, оранжеви листни петна и др. Неприятели при бадема: бадемов семеяд, бадемова листна оса, костилкоплодна оса, черна златка и други.
В плододаващите бадемови насаждения растителната защита се извършва още след листопада, като се извършват:
– есенно-зимно пръскане срещу: бактериално изсъхване, церкоспориоза, оранжеви листни петна, сачмянка, кафяво гниене. Извършва се с 2%-ов бор долезов разтвор. Необходимо е да се осигури добро обливане на короните с работния разтвор;
– късно зимно пръскане срещу същите болести с Пероцин 75 Б – 0,3% или 1%-ов бордолезов разтвор, преди набъбване на пъпките на дърветата /обикновено през февруари-март/. За пролетните третирания и следващите се използва един от фунгицидите: Фоликур 250 ЕВ-0,1%, Тирам 80 ВГ-0,4%, Топсин М 70 ВП-0,15%, Сумилекс 50 ВП- 0,15% и др.
Непосредствено след цъфтежа за борба с листните въшки се третира с един от следните инсектициди: Ацтек 140 ЕВ-0,07%, Пиримор 25 ВГ-0,1%, Би-58-0,05 до 0,07%, Моспилан 20 СП-0,0125%, Ортен 75 РП-0,05% и др.
При опасност от бадемова листна оса, костилкоплодна оса, бадемов се-меяд и др. се третира с Децис 2,5 ЕК-0,04%, Вазтак 10 ЕК-0,015%, Нурепе Д-0,07%, Дурсбан 4 Е-0,15%, Агрия 1050-0,15% и други. При необходмост могат да се извършват и други третирания през 14 дни с посочените препарати. Фунгицидите и инсектицидите е възможно да се използват и съвместно.
Плевелите също са лимитиращ фактор за получаване на добри добиви от бадемовите насаждения. Химическата борба може да започне още първата пролет след засаждането. В таблица 1 са отразени дози, действие и срок на внасяне на хербицидите за новозасети и плододаващи бадемови насаждения.
Селективният системен почвен хербициден препарат Стомп подтиска кълновете на нежеланите млади растения. При почви, богати на органично вещество, активността на Стомп намалява. Той се разгражда бавно под влияние на слънчевата светлина, затова може да се заравя плитко за повишаване на ефекта му. Почвата по време на третирането трябва да бъде чиста от плевели и растителни остатъци. Валежите от 10-20 л/дка след третирането повишават хербицидния ефект. При следпоникващо третиране, ако се допусне прерастване на плевелите след втори лист, ефективността на хербици-да рязко спада.
Дервинол 45 СК – 400 г/дка е приложим при млади бадемови насаждения. Той е селективен почвен системен хер-бицид, който блокира покълването на семената, редуцира корените, преустановява растежа. Преди да поникнат загиват едногодишните житни плевели, а чувствителните двусемеделни до фаза 2-4 лист. Препаратът не действа на поникнали плевели. При засушаване след третиране е необходимо заораване на 2-4 см със зъбни брани. Токсичен е за всички едногодишни плевели и някои двусемеделни. Площи, третирани с Дервинол, не трябва да се засяват 12 месеца със зимни житни култури. Това се дължи на бавното му разлагане в почвата.
Фузипад супер е селективен системен листен хербицид, който може да се прилага при млади насаждания (150-250 мл/дка) и със завишена доза (400 мл/дка) при плододаващи. Той се придвижва по всички части на третираните растения и унищожава вегетативно размножаващите се плевели. Дъжд, паднал 1 час след третирането, не намалява неговата ефективност. Третираните плевелни растения получават антоцианово оцветяване, некротират и загиват. Препаратът дава висок хербициден ефект при влажна почва и в слънчево и топло време.
Галант супер се използва при бадемови насаждения в доза 200 мл/дка. Той е системен листен противожитен препарат, който за 1 час се придвижва от листата до върха на корените и спира нарастването. Много добър и траен ефект се получава при двукратно третиране в доза 150 мл/дка. Внася се с 20-40 л вода на декар. Дъжд, паднал 1 час след третирането, не влияе върху ефективността на хербицида.
Раундъп се препоръчва в доза 400-1200 мл/дка при плододаващи насаждения. Оптимален разход на работен разтвор се счита 10-20 л/дка при тракторните пръскачки и 30 л/дка при тръбните. При невъзможност за спазване на дозата се препоръчва 2 л Раундъп на 100 л вода. Той е тотален системен препарат, който се поглъща от лисата и се придвижва до корените за 2 до 3 денонощия. Едногодишните растения загиват за 3-4 дни, а многогодишните за 15-20 дни. За постигане на висок хербициден ефект плевелите трябва да са свежи и в акти-вен растеж. При условия на ниска ат-мосферна влажност, температура над 30°С, слабо слънцегреене VI дъжд, пад-нал до 3-4 часа след пръскането, ефектът на хербицида намалява.Той не трябва да се прилага след продължително засушаване, както и при наличие на роса по листата на растенията.

Ст. н. с. Илия ПРОДАНОВ
Списание Практично Земеделие бр.11/2004г.

От AgNews BG

Прочетете също

agnews.bg

Засаждане на овощни дръвчета

Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: изкопават се дупки с размери минимум 80/80/80 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.