AGNEWS.BG Земеделски Информационен Портал
Подобни публикации
Млечността на кравите зависи от редица фактори – наследствени заложби, хранене и гледане на животните, поене, хигиенни условия и обора, движение, начина на доене, механично дразнене и други.
Върху самата секреция на млякото съществено влияние оказва механичното дразнене на млечната жлеза. Дразненията при бозаенето, издояването на млякото, както и при масажиране на вимето се възприемат от рецептори, разположени в кожата на вимето.
В отговор на тяхната реакция от мозъчната кора се подават нервни импулси, които стимулират от-делянето на млякото от което следва, че масажирането на млечната жлеза е от голямо значение за правилното издояване. Масажирането на вимето при издояване стимулира още разрастването наалвеолния епител и засилва кръвообръщението, които са предпоставка за увеличаване на млечната секреция. От голямо значение е извършването на предварителен масаж и правилното издояване на отделните четвъртини при кравите, които се отелват за първи път.
Млечната жлеза може да бъде подлагана на механично дразнене и при машинно доене. То в последните години намира широко приложение в практиката поради редицата си предимства. Неправилното му прилагане, обаче когато не е съобразено с физиологичните изисквания на млечната жлеза, може да доведе до заболяването й. Чрез машинното доене не трябва да се предизвикват силни дразнения и болки на животните. За предотвратяване травмиране и възпаление на вимето, машинното доене трябва да се преустанови веднага след изпразване каналната система на отделните четвъртини.
Самият процес доене трябва да се извършва в спокойна обстановка, без излишен шум и извършване на несвойствени работи за момента, движението на хора и други, водещи до подтискане на млечната секреция.
Влияние върху секретиране на мляко оказва и топлинното дразнене на млечната жлеза. Доказано е, че при измиване и затопляне на вимето с кърпи, потапяни в затоплена до 45°-50ºС вода се увеличава млечността, процентът на мастните вещества и скоростта на млекоотделяне.
От теорията и практиката е установено, че и някои хормони участват при нервната регулация на млечната жлеза, изпълнявайки ролята на дранители на хеморецепторите, намиращи се в млечната жлеза.
По-съществено влияние върху млечната секреция оказват следните хормони: фоликулни – образува се в яйчника от зреещия фоликул. Той се явява като антагонист на млечната секреция. При разгонване на лактиращите крави, количеството му в кръвта се повишава, което подтиска секреторната функция на млечната жлеза. Колкото по-голямо е намаляването на млеконадоя, толкова по-пълноценна е настъпилата овулация. Плацентни хормони – образуват се по време на бременността и действат подобно на фоликулина. С образуването и разрастването на плацентата, количеството на млеконадоя намалява и след раждане и изхвърляне на плацентата отново започва млекообразуването. Окситоцинът, който се образува в хипоталамуса определено играе съществена роля при млекоотделянето. Под негово влияние започва свиването на миоепителните клетки и алвеолите и изтласкване на млякото в каналната система и цистерните. От особена важност за доячите е да знаят стимулите, водещи до освобождаването на окситоцииа. За целта малко преди да започне доенето от особено значение е масажирането, измиване на вимето с топла вода и издояване ръчно на първите струи мляко. Екзогенните и ендогенни дразнители като неспокойна околна среда, грубо отношение от страна на гледача и други могат да смутят процеса доене, вследствие освободения от надбъбречната жлеза хормон-адреналин, който намалява достъпа на окситоцина до секторните клетки на млечната жлеза. Хормонът на щитовидната жлеза – тироксин е другият хормон със съществено влияние върху поощряването на млечната секреция. При отстраняване на щитовидната жлеза е установено, че млечната секреция намалява с 80 %. Функцията на млечната жлеза не може да се разглежда изолирано от условията, при които живее и се използва лактиращото животно. Редица изследвания и много наблюдения от практиката доказват ролята на нервните въздействия и на външните дразнители върху функцията на млечната жлеза. Дразненията възприети по зрителен, обонятелен, слухов, вкусов и осезателен път влияят положително или отрицателно върху млечната секреция. При уплаха и силна нервна възбуда на животните винаги се наблюдава намаляване на млякото.
При издояване на кравите, количеството и качеството на млякото се променят при нарушение е стереотипните условия на доене. Установено е, че животните изграждат условни рефлекси, които могат да стимулират или подтискат млечната секреция. Тези рефлекси могат да бъдат изградени спрямо различни агенти – времето на издояване, дояча, присъствието на новороденото, изхранвания фураж, околната обстановка и редица други.
При многократно издояване в точно определено време и определен ред в денонощието у кравите се изгражда условен рефлекс за време. При наближаване часът на доене, те стават неспокойни, а в млечната жлеза се наблюдават изменения, характерни за млечната секреция.
Отношението на дояча към кравите е от съществено значение за изграждане на условни рефлекси, които да подтискат или поощряват млечната секреция. Влизането на дояча при кравите не бива да предизвиква безпокойство у тях. Най-слабата уплаха или дразнене на отделни крави може да подтисне млекоотделянето. Това налага доячите да изучават индивидуалните особености на всяка крава и да подхождат съобразно навиците и типа на нервната й дейност. Спокойни, тихи и ласкави обноски се отразяват винаги положително върху млечната секреция.
При някои от кравите се наблюдава много бързо изработване на условен задържащ рефлекс спрямо отсъствието на новороденото. В този случай кравата може да се издои само в присъствието на телето. Най-често този условен рефлекс се изработва още след първото раждане, когато успоредно с издояването или преди него майката е била избозаване от новороденото. За избягване изграждането на гази рефлекс е необходимо веднага след първото отелване новороденото да бъде отделено от майката и още първото издояване да се извърши в негово отсъствие. Тази мярка е необходима особено при изкуствено хранене на телето.
Кравите може да си изработят условен рефлекс за млекоотделяне и в зависимост от вида на храната, която получават в момента на издояването. Условията на хранене, съчетани неколкократно с из-дояването след известно време може да станат сигнали за подтискане или поощряване на млечната секреция.
Всички тези моменти е добре да се знаят от доячите за да може животните да покажат своите генетически заложби за млечна продуктивност.
