Начало / Библиотека / Съвети / Животновъдство / Фактори, влияещи върху млечната продуктивност при кравите

Фактори, влияещи върху млечната продуктивност при кравите

продуктивност при кравите

Млечността на кравите зависи от редица фактори – наследствени заложби, хранене и гледане на животните, поене, хигиенни условия и обора, движение, начина на доене, механично дразнене и други.

Върху самата секреция на млякото съществено влияние оказва механичното дразнене на млечната жлеза. Дразненията при бозаенето, издояването на млякото, както и при масажиране на вимето се възприемат от рецептори, разположени в кожата на вимето.

В отговор на тяхната реакция от мозъчната кора се подават нервни импулси, които стимулират от-делянето на млякото от което следва, че масажирането на млечната жлеза е от голямо значение за правилното издояване. Масажирането на вимето при издояване стимулира още разрастването наалвеолния епител и засилва кръвообръщението, които са предпоставка за увеличаване на млечната секреция. От голямо значение е извършването на предварителен масаж и правилното издояване на отделните четвъртини при кравите, които се отелват за първи път.

Млечната жлеза може да бъде подлагана на механично дразнене и при машинно доене. То в последните години намира широко приложение в практиката поради редицата си предимства. Неправилното му прилагане, обаче когато не е съобразено с физиологичните изисквания на млечната жлеза, може да доведе до заболяването й. Чрез машинното доене не трябва да се предизвикват силни дразнения и болки на животните. За предотвратяване травмиране и възпаление на вимето, машинното доене трябва да се преустанови веднага след изпразване каналната система на отделните четвъртини.

Самият процес доене трябва да се извършва в спокойна обстановка, без излишен шум и извършване на несвойствени работи за момента, движението на хора и други, водещи до подтискане на млечната секреция.

Влияние върху секретиране на мляко оказва и топлинното дразнене на млечната жлеза. Доказано е, че при измиване и затопляне на вимето с кърпи, потапяни в затоплена до 45°-50ºС вода се увеличава млечността, процентът на мастните вещества и скоростта на млекоотделяне.

От теорията и практиката е установено, че и някои хормони участват при нервната регулация на млечната жлеза, изпълнявайки ролята на дранители на хеморецепторите, намиращи се в млечната жлеза.

По-съществено влияние върху млечната секреция оказват следните хормони: фоликулни – образува се в яйчника от зреещия фоликул. Той се явява като антагонист на млечната секреция. При разгонване на лактиращите крави, количеството му в кръвта се повишава, което подтиска секреторната функция на млечната жлеза. Колкото по-голямо е намаляването на млеконадоя, толкова по-пълноценна е настъпилата овулация. Плацентни хормони – образуват се по време на бременността и действат подобно на фоликулина. С образуването и разрастването на плацентата, количеството на млеконадоя намалява и след раждане и изхвърляне на плацентата отново започва млекообразуването. Окситоцинът, който се образува в хипоталамуса определено играе съществена роля при млекоотделянето. Под негово влияние започва свиването на миоепителните клетки и алвеолите и изтласкване на млякото в каналната система и цистерните. От особена важност за доячите е да знаят стимулите, водещи до освобождаването на окситоцииа. За целта малко преди да започне доенето от особено значение е масажирането, измиване на вимето с топла вода и издояване ръчно на първите струи мляко. Екзогенните и ендогенни дразнители като неспокойна околна среда, грубо отношение от страна на гледача и други могат да смутят процеса доене, вследствие освободения от надбъбречната жлеза хормон-адреналин, който намалява достъпа на окситоцина до секторните клетки на млечната жлеза. Хормонът на щитовидната жлеза – тироксин е другият хормон със съществено влияние върху поощряването на млечната секреция. При отстраняване на щитовидната жлеза е установено, че млечната секреция намалява с 80 %. Функцията на млечната жлеза не може да се разглежда изолирано от условията, при които живее и се използва лактиращото животно. Редица изследвания и много наблюдения от практиката доказват ролята на нервните въздействия и на външните дразнители върху функцията на млечната жлеза. Дразненията възприети по зрителен, обонятелен, слухов, вкусов и осезателен път влияят положително или отрицателно върху млечната секреция. При уплаха и силна нервна възбуда на животните винаги се наблюдава намаляване на млякото.

При издояване на кравите, количеството и качеството на млякото се променят при нарушение е стереотипните условия на доене. Установено е, че животните изграждат условни рефлекси, които могат да стимулират или подтискат млечната секреция. Тези рефлекси могат да бъдат изградени спрямо различни агенти – времето на издояване, дояча, присъствието на новороденото, изхранвания фураж, околната обстановка и редица други.

При многократно издояване в точно определено време и определен ред в денонощието у кравите се изгражда условен рефлекс за време. При наближаване часът на доене, те стават неспокойни, а в млечната жлеза се наблюдават изменения, характерни за млечната секреция.

Отношението на дояча към кравите е от съществено значение за изграждане на условни рефлекси, които да подтискат или поощряват млечната секреция. Влизането на дояча при кравите не бива да предизвиква безпокойство у тях. Най-слабата уплаха или дразнене на отделни крави може да подтисне млекоотделянето. Това налага доячите да изучават индивидуалните особености на всяка крава и да подхождат съобразно навиците и типа на нервната й дейност. Спокойни, тихи и ласкави обноски се отразяват винаги положително върху млечната секреция.

При някои от кравите се наблюдава много бързо изработване на условен задържащ рефлекс спрямо отсъствието на новороденото. В този случай кравата може да се издои само в присъствието на телето. Най-често този условен рефлекс се изработва още след първото раждане, когато успоредно с издояването или преди него майката е била избозаване от новороденото. За избягване изграждането на гази рефлекс е необходимо веднага след първото отелване новороденото да бъде отделено от майката и още първото издояване да се извърши в негово отсъствие. Тази мярка е необходима особено при изкуствено хранене на телето.

Кравите може да си изработят условен рефлекс за млекоотделяне и в зависимост от вида на храната, която получават в момента на издояването. Условията на хранене, съчетани неколкократно с из-дояването след известно време може да станат сигнали за подтискане или поощряване на млечната секреция.

Всички тези моменти е добре да се знаят от доячите за да може животните да покажат своите генетически заложби за млечна продуктивност.

От AgNews BG

Прочетете също

agnews.bg

Засаждане на овощни дръвчета

Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: изкопават се дупки с размери минимум 80/80/80 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.